— Не.
— А вие какво знаете за СТААР? — обърна се Дънкан към Яков.
— СТААР е само едно от многото названия на тази група. Те са врагове на „Мисията“ и Водачите. Артад срещу Аспасия. Две враждуващи извънземни групировки в нестихваща тайна война.
— И по средата — ние — махна с ръка Търкот.
— Не е време да се вайкаме — намеси се Дънкан. — Яков, казахте, че онова нещо в Южна Америка се наричало Черната смърт. Какво представлява то и откъде ви е познато?
— От историята — Яков си наля втора чаша вода и я гаврътна на един дъх. — Трябваше да я нарека Следващата Черна смърт.
— Следващата? — Търкот отново погледна към снимките на мъртвото село.
— От историята знаем, че в средата на четиринадесети век светът е бил покосен от епидемия, наричана Черната смърт. Непозната дотогава и несрещана след това. Посъбрах малко материал, колкото да се убедя, че е била причинена от Водачите.
— О, не — завъртя глава Дънкан. — Черната смърт е Yersinia pestis6, бубонна чума. Била е разпространена от мухите и плъховете.
— Да, така е била разпространена — потвърди Яков. — Но кой я е причинил? Откъде е започнала? Откъде се е взела? Историците все още не знаят точно. В летописите чумата се споменава за първи път по време на управлението на император Юстиниан, в 542 г. след Христа. Защо още тогава не е предизвикала пандемия, както е станало осемстотин години по-късно? Според мен някой е експериментирал с микроорганизми, докато получи най-подходящия за целта. А може би са изчаквали заповед, за да ги приложат?
— Кои са изчаквали? — попита Търкот.
— Водачите. „Мисията“. Смята се, че Черната смърт, както я наричат историците от онова време, е дошла през 1346 г. от Китай. Питам ви, как е могла да стигне до Китай от Римската империя7 след толкова дълъг период на затишие? Да не забравяме, че аирлианците вече са разполагали със своя база в Китай. Но едва ли са се ограничавали само с това скромно присъствие. Според мен още тогава гражданската война между двете фракции е бушувала с пълна сила. Черната смърт се е разпространила по маршрута на Пътя на коприната, през Месопотамия и Мала Азия. През януари 1349 г. Черната смърт се е появила в Марсилия и в Тунис. До края на 1349 г. вече достигнала границите на Норвегия, Шотландия, прехвърлила се дори в Исландия и прекосила Европа на изток до Русия. За по-малко от десет години след появата си тя довела до измирането на почти половината от населението на европейския континент. Сред заразените смъртността се движела в границите между седемдесет и пет и деветдесет процента. По преценки на историците общият брой на умрелите надхвърля 137 милиона. И това в епоха, когато световната популация е наброявала около 500 милиона души. Представяте ли си мащабите на тази трагедия? Черната смърт несъмнено е най-страховитото явление в цялата човешка история.
— Но все пак човечеството е оцеляло — отбеляза Търкот.
— Може би крайната цел не е била неговото унищожение — вдигна пръст Яков, — а по-скоро нещо като прочистване на редиците. Историците са единодушни, че колкото и да е била страшна като явление, Черната смърт се е превърнала в движещ механизъм за излизането на Европа от мрачните години на ранното Средновековие. Имам предвид най-простите икономически механизми. Колкото по-малко на брой са работниците, толкова по-голямо е заплащането, а заедно с него се подобряват и условията на труд. Селяните изоставили бедната земя и се преместили в местата, където реколтата е по-добра. Да, така е, чумата се превърнала в лост на цивилизацията. Може би тъкмо такава е била целта.
— Доста брутално средство — поклати глава Лари Кинсейд.
— Да не мислите, че тези пришълци се интересуват от нас? — попита Яков. — О, не, те преследват само своите цели. Мисля си, че са използвали Черната смърт като биологично оръжие за контрол над човешката популация. А сега, след като разбихме флота на Аспасия, нищо чудно да са решили, че не се нуждаем толкова от контрол, колкото от пълно унищожение.
— Не живеем в Средновековието — обади се Дънкан. — В наши дни вече…
— Още нещо — прекъсна я Яков. — Описаният случай не е първият, когато Черната смърт е била използвана срещу нас. Току-що се връщам от едно доста интересно пътешествие в Южна Америка. Посетих древния град Тиахуанако, разположен в сърцето на някога велика империя — империята на аймарите. Аймарската империя изчезнала някъде около 1200 г. след н.е. Ей така — просто престанала да съществува. Какво се е случило? Никой не знае. Затова отидох там, спуснах се в подземията на Пирамидата на слънцето и открих старорунически надпис, оставен от последния жрец. — Той бръкна в джоба си, извади смачкана фотография и я хвърли на масата. — Черната смърт. Това е точният превод на тези старорунически знаци. Зная го, защото съм ги виждал и на други места. Черната смърт е причината за края на аймарската империя. Тя е унищожила цялото население. Преди Южна Америка посетих Югоизточна Азия. Бях в Камбоджа, където историците още гадаят каква е била съдбата на древната кхмерска империя8. Между девети и петнадесети век тя е представлявала най-могъщата сила в този регион. Сетне, като гръм от ясно небе, изчезнала. Известно ли ви е, че Ангор Ват, храмът в центъра на древната кхмерска столица Ангор, е най-големият по рода си в света? В строителството му е вложел повече каменен материал, отколкото в изграждането на Голямата пирамида в Египет. Велика империя, велика цивилизация. Прекосих тази древна земя, въпреки минните полета и воюващите страни. И в една от запустелите зали на Ангор Ват се натъкнах на старорунически надпис. Последният летопис на изчезващата империя. Със същия познат символ — Черната смърт. Какво излиза? Всеки път, когато стражите са недоволни от посоката, в която е поело човечеството, или когато трябва да ни натрият носа, те използват Водачите, за да се сдобият с биологично оръжие и след това да поразредят популацията до нужното равнище. Това, което исках да ви кажа, е, че вече е наближил часът на поредното прочистване. Но този път май ще освободят цялата планета от нашето присъствие.
7
Всъщност Византия, позната и като Източна Римска империя. Император Юстиниан I е владетел на Византия в периода 527–565 г. Голямата му амбиция е била да възстанови Римската империя в нейните предишни граници. — Б.ред.
8
Създадена през IX век от принц Джаяварман (802 850), който обединява кхмерските племена. Неговият син Яковарман I (829–900) основава Ангор като столица на империята, градът се разраства. Апогеят на монументалната архитектура бележи построяването на Ангор Ват — мавзолей на принц Суриаварман II (1113–1150). Инвазията на сиамците от запад и на виетнамците от изток предизвикват упадъка на кхмерската държава. През 1431 г. Ангор е завладян от сиамците и столица на Камбоджа става Пном Пен (през 1434 г.). — Б.ред.