Тя знаеше, че вдясно от нея Голямата цепнатина се спуска по дъното на езерото Виктория — второ по-големина в света сред сладководните басейни. Цепнатината продължаваше още четиристотин километра в същата посока, пресичайки територията на Танзания, за да се изгуби някъде в Мозамбик. В сравнение с нея Калифорнийският разлом бе като прокопано от дете каналче, като драскотина върху лицето на Земята.
Местността, през която преминаваше, ставаше все по-пресечена. Навлизаше в долина с високи, стръмни склонове, из която се виеше река. Пътеката следваше коритото на реката. Изгряло преди час, слънцето бързо напичаше чернеещата почва и температурата се покачваше с всяка минута. Жената нямаше нищо против жегата, след като доскоро се бе спотайвала в хладно и неприветливо помещение, дълбоко под ледената кора на Антарктида. Беше известна само като Лексина за онези, с които бе работила там. След като се евакуираха от базата „Скорпион“, малката група от нейни подчинени се раздели — всеки, следвайки задачата и назначението, което тя му бе поставила.
Лексина спря на един от завоите, оглеждайки терена пред себе си внезапно забеляза странна аномалия в храсталаците близо до пътеката. Тя извади мачетето и разчисти шубрака. Постепенно пред очите й се появи обветрен каменен обелиск, с височина пет метра. Основата му беше обрасла с тръстики, а нагоре по него се виеха лиани.
Издължени, бледи пръсти се плъзнаха по захабената му повърхност. Беше третият подобен обелиск, покрай който минаваше през последните два дни. Обелискът представляваше пътепоказател, останал от древната империя на Аксум9. Горната половина на камъка бе изписана на ге-ез, официалния аксумски език. Лексина можеше да го чете, в действителност той не беше мъртъв език, тъй като все още се използваше от свещениците в етиопската църква.
Според историците Аксумската империя се смяташе за една от най-древните на света, основана в първото или второто столетие преди Христа. Империята се простирала на териториите на днешни Етиопия и Кения, имала търговски контакти с Гърция и Рим, но същевременно поддържала връзки с далечна Индия и дори с Китай.
Лексина си даваше сметка, че в днешни времена малцина знаят за съществуването на империята. Първо, защото се е намирала в Африка, след това — заради факта, че населението й е било чернокожо, а световната история продължаваше да се пише от Белия човек. Но в апогея на своето развитие Аксум се е равнявала по могъщество с останалите държави, с които търгувала — Рим, Китай, Индия. Подобно на много други народи, аксумците също избрали за свой главен бог Бога на Слънцето. Дори след като по тези места пуснало корени християнството, царицата на Шеба продължавала да се прекланя пред своя бог. Макар в книгите да бе известна точно като царица на Шеба10, както я наричаха и в летописите за срещата й с цар Соломон, Лексина и малцината истински познавачи на историята знаеха, че действителната й титла е била царица на Шеба и Аксум.
В горната част на пътепоказателя се споменаваше името на царицата и се уточняваха границите на нейната империя, но Лексина бе по-заинтригувана от онова, което пишеше отдолу. Надписът бе на съвсем друг език — старорунически.
Съдейки по него, тя беше на прав път.
Лексина извади от раницата микрофон и слушалки и чукна с пръст по дунапрената им част, за да задейства микрофончетата в тях. В раницата си имаше изключително мощен предавател.
— Елек?
Тя почака малко.
— Елек?
— Да? — Гласът от другата страна бе кристално ясен, макар да го чуваше през слушалките.
— Открих още един камък.
— Пътеката бива ли я още?
— Да. Нещо ново по твоята задача?
— Уредих транспорт и наемници. Второто беше малко трудно, но не невъзможно.
— Закъсняваме с графика — предупреди го Лексина.
— Ще бъда готов навреме.
— Това няма да е достатъчно. Ще ни е нужна енергия.
— Да, но как да я получим, без…
— Зная — прекъсна го рязко Лексина. — Имаш ли друга информация, която може да ми бъде от полза?
— Нищо засега.
— А Коридан и Гергор?
— Изпълнили са нареждането.
— Открили ли са го?
— Не.
— Ще ти се обадя по-късно.
Тя свали слушалките.
Когато стигна близкия хълм, Лексина спря. Далече на хоризонта се белееше малко облаче. Наблюдава го в продължение на няколко минути, но облачето не помръдваше. Тя отметна назад качулката. Кожата на лицето й бе бледа, почти прозрачна, а косата й бе късо подстригана. Носеше големи слънчеви очила. Когато ги свали за момент, отдолу се показаха червени очи с издължени като полумесец зеници. Лексина знаеше, че бялото не е облак, а сняг — върхът на планината Килиманджаро, която се издигаше на 5802 метра над всичко, което я заобикаляше11. Посоката, която трябваше да следва според пътепоказателя, заобикаляше западната страна на планината. Отново си сложи очилата.
9
Съществувала между I и X век от н.е. Останали са монументални стели, обелиски. Столицата на древната империя Аксум е днешен етиопски град със същото име. — Б.ред.
11
Килиманджаро е най-високата планина в Африка, намира се в Танзания, близо до границата с Кения. Височината й е 5895 м. — Б.ред.