На палубата имаше два трупа. Единият бе покрит с пончо, а вторият седеше до него, подпрян на перилата.
Все пак Харисън не бе дочакал да го довърши Черната смърт. Търкот подритна с крак никелирания пистолет, който се търкаляше до дясната му ръка. След това нещо привлече вниманието му и той се наведе. На шията на Харисън проблясваше тъничка метална верижка. Онова, което висеше на нея, бе скрито под лявата му мишница. Търкот изтегли ръката встрани.
На металната верижка беше нахлузен пръстен. Харисън вероятно го бе свалил още в началото, преди тялото му да подпухне до неузнаваемост. Търкот вдигна пръстена и го разгледа. Около три и половина сантиметра в диаметър, с изпъкнала горна повърхност. Търкот разглежда горната част няколко секунди, преди да осъзнае какво представлява — беше оформена като око със зеница и ирис. Досущ като отпечатъка, който бе открил върху кората на дървото, недалеч от къщата на Дънкан в Колорадо. Търкот се огледа. Върху дървената преграда на мостика се виждаше подобна вдлъбнатина. Той опря пръстена в нея и въздъхна. Окото пасваше съвсем точно.
Той скъса верижката и прибра пръстена в чантичката на пояса. След това прекрачи на мостика. На масата бе захвърлена кожена папка. Търкот я отвори. Вътре имаше карта със захабени краища. Една синя линия очертаваше маршрута — от Гурупа, близо до устието на Амазонка, до подножието на планините, на хиляда и шестстотин километра навътре в континента.
Линията подминаваше Вилхена и достигаше хълмовете близо до границата с Боливия, където свършваше. Още по̀ на запад се виждаше жълт, очертан с молив кръг, който опираше в южния край на едно от големите езера. Търкот прочете надписа под кръга: Тиахуанако14.
Той пъхна папката под мишница и подаде глава навън.
— Да вървим — подвикна на Норуард. — Открих, каквото ни трябваше.
— Това пък какво е?
Дънкан разглеждаше учудено големия черен шлем без лицева маска и очила. Спомни си снимките, които Търкот бе донесъл от базата „Скорпион“. Опитваше се да се съсредоточи, да открие връзка между събитията, но всичко ставаше прекалено бързо.
— Такива са ни шлемовете — обясни Осболд.
— Но как виждате?
— Това е едно от изобретенията на програмата „Пилот 2010“ — обясни Копина, дочула въпроса.
— И какво представлява тази програма?
— Отдавна известен факт е, че възможностите на снаряжението и най-вече на съвременните реактивни изтребители далеч надхвърлят тези на пилотите, които ги управляват. Повечето изтребители са в състояние да извършват маневри, каквито нито един пилот не би издържал. В най-добрия случай ще изгуби съзнание.
Дънкан се замисли за пилотите на скакалците, където съществуваше подобен проблем. Интересно, запита се тя, защо в Зона 51 не знаеха нищо за тези изпитания? Или знаеха, но не я бяха информирали?
— Разбирам, имате предвид времето за реакция — подхвърли тя.
— Правилно. Като времето, което изминава от момента, когато зърнете някой пред колата ви, до мига, когато натискате спирачката. При реактивния самолет, летящ със скорост от няколко хиляди километра в час, закъснение дори с десета от секундата може да доведе до разминаване с целта на много километри. „Пилот 2010“ е програма, в която нашите специалисти работят върху двата проблема. Тактическите бойни скафандри са есенцията на всичко, което са открили досега, включително и СУРА-връзката.
— Каква е тази СУРА-връзка?
— Това е директна връзка с мозъка. Всъщност…
— Чакайте малко! — вдигна ръка Дънкан. — Как става това?
Копина се наведе над шлема и посочи.
— Виждате ли тук? — Показваше й черна лента, покриваща лицевия дял от вътрешната страна. Имаше още една такава в тилната част. — Не можете да ги забележите с просто око, но в тази лента има множество микроскопични отвори. Съвсем малки — повтори тя. — Това са отворите за СУРА-сондите. Те са невероятно тънки жички, които проникват право в мозъка и…
— Какво, какво — завъртя невярващо глава Дънкан. — Проникват право в мозъка?
— Всичко е напълно безопасно — увери я Осболд. — Учените използват от години миниатюрни термокуплунги, с размерите на СУРА-връзките — за изучаване на човешкия мозък. А ето че сега бе открита и друга възможност за тяхното приложение. Подаването, впрочем, е двустранно.
— Кое подаване?
— На електрически потенциали. По такъв начин функционира мозъкът. Сондите улавят промените в потенциала и ги разчитат като мозъчна дейност. Невероятно сложен прибор, при това със съвсем миниатюрни размери.
— Но това не е ли един вид електрическо въздействие на мозъка? — Дънкан си спомни за ЕПП — електронното повлияване на паметта, което бяха използвали в продължение на много години в Дълси и с чиято помощ бяха „промили“ мозъка на Джони Симънс до степен сам да посегне на живота си.