Робинс й върна папката.
— Ти го намери, ти иди да се похвалиш на полковника.
Пилотът на „Врабче“ знаеше, че доближава целта. Той натисна копчето на предавателя и излъчи кратък сигнал.
Толанд неочаквано се изправи, преодолявайки болката в корема. Бръкна в джоба и извади миниатюрния приемник.
— „Врабче“, тук „Конник“15. Прието.
Той вдигна глава и огледа мрачното небе, опитвайки се да надзърне зад завесата на дъжда.
— „Конник“, тук „Врабче“. Ще бъда долу след три минути. Бъдете готови за бързо качване.
— Разбрано. Край. — Толанд се огледа с намръщено от болка лице. — Самолетът идва. Пригответе се.
— Спипахме го! — извика полковник Лоренц. — Опипахме ги и двамата!
Малкият самолет вече се виждаше съвсем ясно на екрана, бяха засекли и УКВ-излъчването от земята.
— Изпратете координатите на „Призрак“ и скакалеца — нареди той.
В кабината на „Врабче“ пилотът придържаше щурвала с една ръка, докато с другата измъкна от кобура черния, лъскав пистолет. Имаше място само за още един човек и той беше Балдрик.
— Какво виждаш? — обърна се първият пилот на „Призрак“ към мерача.
— Засякох ги на земята. Четирима. — Мерачът местеше настройката на прибора за нощно виждане. — Видях и самолета. На около два километра вляво пред нас.
— „Орел“, тук „Едно-едно“. Чакаме заповеди. Край.
Полковник Лоренц нямаше ясна представа какво всъщност става. Ето защо реши да се допита до капитан Търкот, който изглежда отговаряше за цялостното изпълнение на операцията.
Отговорът на Търкот беше лаконичен.
— Свалете самолета.
Пилотът на „Призрак“ се ококори.
— Моля, повторете. Приемам.
Доколкото му беше известно, досега нито един самолет от този тип не бе влизал във въздушен двубой с други машини.
— Кийгън — обърна се той към мерача. — Чу ли това?
— Ами, да — потвърди Кийгън. — Край на разходките. Произведоха ни в клас изтребител. Представям си как ще се смеят момчетата от базата, като им разкажем. Дай ми равен полет, азимут, двеста седемдесет и един градуса.
Пилотът на „Врабче“ зърна края на пистата през очилата за нощно виждане. Премести щурвала напред и самолетът започна плавно да се спуска. Разполагаше с не повече от секунда и половина, за да осъзнае какво става, преди линията от трасиращи откоси, която проряза тъмнината пред него, да се озове вътре в кабината и да го превърне в потръпваща кървава маса.
— Ей, какво беше това? — викна Фолкнър, забелязал трасиращите изстрели, които летяха косо надолу към пистата.
— „Врабче“, тук „Конник“ — направи опит да се свърже Толанд.
В отговор се чуваше само статичен шум.
Всички се обърнаха назад, когато скакалецът се появи внезапно от завесата на мрака и прелетя безшумно над тях.
— Ето ги! — посочи Търкот. — Свали ни долу!
Приземиха се само на двеста метра от групичката.
Предавателят се плъзна между мокрите пръсти на Толанд и падна на земята. Главата му увисна, подпряна на едното рамо и остана така в продължение на десетина секунди, преди той да отвори очи и да се огледа отново. На изток небето бе порозовяло съвсем леко и облаците изглежда се разсейваха.
Третият наемник от групата лежеше по очи в калта, а от устата, носа и ушите му течеше черна кръв.
20.
— „Индевър“ има визуален контакт с кораба-майка — докладва Копина. На екрана се виждаше издължената, черна сянка на извънземния кораб на фона на дъговидния земен хоризонт. — Това е гледната точка от кабината на совалката.
Двете с Дънкан седяха в една малка стая на тренировъчния хангар. На масата пред тях бяха поставени два монитора — единият следеше полета на „Индевър“, а вторият на „Колумбия“.
С приближаването до гигантския кораб все по-ясно се виждаха следите от ядрената експлозия. В корпуса имаше грамадна пробойна, с дължина над шестстотин метра и назъбени краища.
В най-широката й част — където бе входът към товарния отсек, разстоянието между двата й края бе почти петдесет метра.
— Това нещо се оказа далеч по-здраво, отколкото предполагахме — отбеляза Дънкан.
Копина кимна.
— Учените смятат, че взривът е засегнал само външната обшивка, докато противоударната система и носещите конструкции са останали невредими. Вероятно са били създадени да издържат на колосални натоварвания при пътешествието в космоса.
— След колко време се очаква да започне скачването?
— Приближават се доста бързо. Предполагам, че до тридесет минути ще скъсят дистанцията дотолкова, че манипулаторната ръка на робота да опита прехващане. Да се надяваме, че ще успеят от първия път.