След няколко дни плаване без да видят бряг — още едно постижение от последното пробуждане на Носферату — стигнаха до един пристанищен град на име Селинус, на остров, който местните хора наричаха Сицилия. Едва тук, когато излезе същата вечер, за да се поразходи и да намери жертва, Носферату придоби представа за промените, които бяха настъпили. Имаше нови империи и богове, но от друга страна хората си бяха същите. Макар финикийците да разполагаха с далеч по-усъвършенствани кораби, в други отношения те изглеждаха доста по-изостанали от египтяните. Почти не познаваха човешката история. Обществената им памет се простираше едва няколко поколения назад. Нито веднъж не споменаха Атлантида или Гражданската война на боговете.
Останаха около седмица в Селинус. Носферату не чу нито дума за аирлианците, Онези, които чакат и Водачите. Дали светът не се бе освободил от тях? Носферату почувства, че в душата му се заражда надежда.
Отплаваха от Селинус и се отправиха към Атина — крайната цел на тяхното плаване и един от най-могъщите градове в средиземноморския район. Носферату бе поразпитал и вече знаеше, че няма да е трудно да намери друг кораб, който да го откара в Египет. Когато стигнаха Пирея, пристанищния град на Атина, той остана на долната палуба, изчаквайки падането на нощта. Когато най-сетне слезе на сушата, стоката от трюма бе разтоварена, а моряците се бяха пръснали из околните кръчми да празнуват завръщането си.
Атина бе съвсем различна от Селинус. Носферату тръгна по улиците, наслаждавайки се на изящните постройки и на навика на тукашните жители да водят живот на открито. Остана тук няколко седмици, през това време научи езика. Имаше нещо различно в тези хора, но в началото не можеше да го определи. Осъзна го едва след няколко вечери — за разлика от египтяните гърците живееха с очакване за бъдещето.
Животът в Египет беше цикличен. Представата за времето се изчерпваше с идеята за повторение на едни и същи или сходни събития, нямаше никакъв прогрес. Тук животът течеше напред. Обсъждаха се и се подлагаха на дискусии най-различни идеи. Хората често питаха „защо“, нещо, което бе нечувано в Египет. Носферату се чудеше дали тази свобода на мисълта не е предизвикана от отсъствието на жреците и техните богове. Гърците също си имаха богове, при това доста на брой, но те изглежда бяха по-скоро измислени, отколкото реални. Всъщност това също бе една от честите теми на тукашните спорове. В Египет цената на каквото и да било съмнение беше смърт.
Носферату се хранеше добре, избираше за жертви предимно дребни крадци и проститутки, които се навъртаха край доковете на Пирея. Една вечер, след като нападна поредната си жертва и се наслаждаваше на удоволствието от засищането, той чу позната дума от група хора, събрани пред каменните стъпала на някакъв храм.
Атлантида.
Слънцето бе залязло само час преди това, но Носферату вече бе успял да убие един младеж, който се опита да го ограби. Приближи се неусетно към групата. Мъжът в центъра имаше бяла коса и брада. В ръката си държеше свитък.
— Солон, слушах те да говориш за потопа и за Девкалион и Пира, но ще ти кажа, че това бедствие бледнее в сравнение с онова, което е унищожило Атлантида. Имало е и ще има много и най-различни опустошителни сили, но най-страшните от тях са огънят и водата.
Старецът вдигна глава и огледа групата.
— Много са истински великите постижения на гръцкия народ — продължи той. — Но има едно, за което рядко се говори, защото всички го смятат за легенда. Преди много време, още преди по тези земи да се появят дорийците, нашите предци са се били в една страшна война срещу противник, който дошъл отвъд морето, дори отвъд Херкулесовите стълбове и бил предвождан от самите богове. Зад Херкулесовите стълбове има един остров, по-голям от Либия2 и Азия, взети заедно. Управляван бил от съюз на могъщи царе, които се разпореждали и върху околните земи. Империята на Атлантида се простирала чак до Египет, Европа и Тир, но в една епична битка нашите предци попречили властта им да се разпространи и в Гърция. Малко след това станало силно земетресение и морето погълнало Атлантида, и така тази страна изчезнала завинаги от лицето на земята.