Крит, 1425 г.сл.Хр.
Хиляда и сто години. Първоначално Вампир бе нагласил саркофага за хиляда години, но реши да прибави още един век за по-голяма сигурност. Оказа се съвсем достатъчно. Ръцете му бяха напълно възстановени, нямаше и най-малък белег или промяна в цвета на кожата. Вдигна ги пред очите си, чудейки се на способностите на аирлианския вирус. Дошло бе време отново да обикаля по света и да причинява болка и страдания на онези, заради които бе страдал някога. Но първо ще се опита да управлява отново някоя империя. Беше научил от спартанците горчивия урок за цената на властта.
Крит бе твърде изолиран. Първо ще се нахрани, а после ще си намери транспорт, с който да напусне острова.
11.
Трансилвания, 1462 г.сл.Хр.
— Това е Сянката на Аспасия — произнесе Носферату, сочейки през полето към центъра на турската армия. Стоеше до Вампир, двамата бяха заобиколени от унгарски войници, които изчакваха спокойно приближаването на противника.
Вампир бе облечен от главата до петите в черна броня, а на лицето му бе спуснат наочникът на шлема. На колана му висеше спартански кситос. Самият Носферату бе загърнат в сиво наметало, а очите му бяха скрити от качулка. Беше ранна утрин, армията, командвана от Сянката на Аспасия, бе преминала в настъпление веднага след изгрев слънце.
Цели трийсет и седем години Носферату бе подхранвал своя гняв срещу Сянката на Аспасия. След като напуснаха планината Синай, двамата с Тиан Дао Лин се разделиха. Китайският му приятел се присъедини към останките от армията на Цин Хо, за да се прибере у дома. Носферату предприе опасно пътуване до вътрешността на Африка, за да изкачи Лунните планини и да отвори саркофага на Некхбет. Но всичко се оказа напразно. Когато стигна там, събуди я и й даде от кръвта, получена от Сянката на Аспасия, тя нямаше почти никакъв ефект и Некхбет си остана все така слаба и изтощена. Буквално гаснеше пред очите на Носферату и той се досети, че Сянката на Аспасия го е измамил и му е дал човешка кръв, вместо аирлианска. Двамата взеха нелекото решение Носферату отново да я приспи в саркофага и да я остави в планинската пещера.
Жаден за мъст, Носферату скоро чу за някакъв страховит владетел, който събирал войски в Унгария, и предположи, че това трябва да е работа на Вампир. Моряците от пристанищните градове разказваха за принц на име Влад Цепеш3, който създал силно царство в средата на разкъсваната от междуособици Източна Европа. Той обединил враждуващите народи и разширил властта си извън пределите на Трансилвания, чак до съседна Унгария. Носферату реши да поеме натам и да се остави на милостта на своя някогашен другар, предлагайки му да се съюзят срещу Сянката на Аспасия.
Измъчен от самота, Вампир го посрещна радушно в своя замък в Търговище. Както Носферату предполагаше, обединението на двамата неживи и съвместните им действия привлякоха вниманието на Сянката на Аспасия. За съжаление не бяха очаквали толкова бърз и мощен отговор. Турците, които държеше под свое командване Сянката на Аспасия, имаха далеч по-многочислена армия и Носферату можеше да долови безпокойството на унгарските войници.
— Господарю Влад Цепеш — обърна се към своя пълководец един от унгарските генерали, като коленичи пред него. В превод от трансилвански името му означаваше Влад Набивача на кол. Турците пък го наричаха Казиглу бей, което означаваше същото.
— Да?
Бяха се разгърнали от източната страна на Дунав, преграждайки пътя на турската армия към сърцето на Унгария. Първоначалните сведения не подсказваха, че армията на турците ще е толкова голяма, но Сянката на Аспасия притежаваше нечовешки способности да набира войници за своите цели. Двете армии бяха строени успоредно една на друга по протежение на три километра от речната равнина, опирайки с единия фланг в реката, а с другия — в невисок хълм на запад. Зад унгарската армия имаше тесен проход, с широчина около сто метра.
— Не можем да задържим тази позиция — докладва генералът със сведен поглед.
— Можете да я задържите, докато умрете — поправи го Вампир. Носферату забеляза някакво раздвижване в средата на турската армия, където неочаквано бе вдигнато бяло парламентьорско знаме.
— Погледни — рече и потупа Вампир по рамото. — Бихме могли да обсъдим този въпрос с моя стар приятел.
Вампир пришпори коня си и се спусна по склона на хълма, който бе избрал за свой команден център. Носферату го последва. Войниците отскачаха уплашено от пътя им. Отсреща се приближаваше Сянката на Аспасия, облечен с лъскава броня, каквато подхождаше на принц. Срещнаха се на средата между двете войски.
3
Владетел на Влахия (1456–1476), истинската му фамилия е Дракул, известен е и като легендарния персонаж граф Дракула. Цепеш е прозвище и означава