— Защо смяташ така? — попита я Търкот.
— Защото идва Аспасия.
— Какво, да не е възкръснал от мъртвите? — вдигна вежди Търкот.
Кели не му отговори, а дръпна Дънкан за ръката.
— Как мислиш, дали Аспасия и другите аирлианци не са прекарали изминалото време в хибернация6?
— Не е изключено, но в момента не разполагаме с никакви доказателства — отвърна Дънкан и заговори на Нейбингър: — Слушай, ти си тук лингвистът. Как преценяваш съобщението от Марс?
Нейбингър вдигна поглед от циферблата.
— Не по-различно от другите. В края на краищата, то не е на старорунически, а в двоичен код. Но щом питаш, според мен не Аспасия, а Вторият страж го е пратил. Нищо чудно успоредно с това да е задействал програма за пробуждането на Аспасия. В каквото и състояние да се е намирал.
— Значи вярваш, че могат да го правят? — попита Дънкан.
— Това е моето мнение — сви рамене Нейбингър. — Помисли си, те са построили кораба-майка и скакалците. Защо тогава хибернацията да е извън възможностите им? Учуден съм, че никой не се сети за това по-рано.
— Никой не се е сетил — подхвърли Търкот, — защото нямаше следи от пребиваването на пришълци тук, на Земята.
— Е, сега вече знаеш защо не ги е имало. Били са на Марс.
— А как са научили английски? — попита Търкот.
— Вероятно като са прихващали нашите радио и телевизионни програми — обясни Нейбингър. — Компютърът им е достатъчно мощен, за да разчита всякакви езици.
— Прилича ми на фантастика — махна с ръка Кели. — Представяте ли си, не само ще се срещнем с извънземни форми на живот, но и със същества, които са били тук преди пет хиляди години! А как са отлетели на Марс? С друг кораб-майка? Или с по-малък съд?
— Съмнявам се, не е било с кораб-майка. Та нали тогава са щели да привлекат кортадите?
— Може би са поддържали връзка с родната планети — предположи Нейбингър. — Например, ако войната е свършила. Както казахме, от тогава са изминали близо пет хиляди години. — Той опря слушалката до ухото си и зачака сигнал.
— Има още много неща, които не знаем — въздъхна Търкот.
— И които скоро ще открием! — заяви уверено Кели. — Доскоро се надявахме да проникнем в паметта на компютъра, а ето че предстои да се срещнем със съществата, които са го създали!
— Това по въпроса за надеждите — произнесе мрачно Търкот. — А какво ще кажете за страховете?
— О, неизменният песимист — махна с ръка Кели.
— Баща ти не те ли беше учил винаги да очакваш най-лошото? — попита я Търкот.
— Я ме остави! — ядоса се Кели. Най-вече, задето му бе разказвала толкова много за баща си и сега той използваше информацията срещу нея. — Забрави ли, че преди пет хиляди години Аспасия е защитил човечеството от бунтовниците, за да ни даде възможност да се развиваме самостоятелно. Този факт говори сам за себе си.
— Тогава защо се връща? Това не е ли намеса в делата на човечеството?
— Защото вече сме готови. Защото са изминали пет хиляди години. Нали това се казва и в съобщението му?
— А не мислиш ли… — поде отново Търкот, но се отказа, зърнал ентусиазираните пламъчета в очите на Кели. Въпреки това не можеше да се пребори с предчувствието, че нещата няма да тръгнат по най-добрия начин.
Той забеляза, че Нейбингър е изключил телефона и разглежда някакви записки в бележника си. Имаше озадачен вид.
— Какво е станало?
— А? Имам човек, на който мога да изпратя за превод китайските надписи. Освен това съм получил интересно съобщение на моя телефонен секретар. Някой е открил ново място с рунически надписи.
— Къде? — попита Търкот.
Нейбингър се усмихна.
— В Китай.
— В Китай? — повтори Търкот. — Брей, какво странно съвпадение.
— Аха. Изглежда аирлианците са оставили и там следи от пребиваването си.
— Но защо досега са го крили в тайна? — попита Кели.
— По същата причина, поради която руснаците едва сега ни разкриха за катастрофиралия кораб — обясни Нейбингър. — Всъщност, не е изключено китайските власти да не са били информирани. Известно е, че в Китай не гледат с добро око на археологическите разкопки. Традиции и прочее…
— Помните ли, че третият „фу“ е летял над Китай — сети се Търкот. — Явно стражът знае нещо, което ние не знаем.
— Стражът знае много неща, които ние не знаем — поправи го Нейбингър.
— И ти също? — посочи го с пръст Търкот.
— Също какво? О, не… аз съм от групата на невежите. Има още много да уча.
Търкот не остана доволен от отговора, но сега не беше време да притиска Нейбингър. Реши отново да се върне на темата за Китай.
6
Хибернация — спадане на телесната температура под нормата, което предизвиква понижаване на жизнените функции. В случая — метод, с който извънземните поддържат живота си за голям период от време. — Б.ред.