— Никога не би ни изложила на опасност.
— А ти какво смяташ? — обърна се Дънкан към Търкот.
— Не зная. Май и аз съм на мнението на Нейбингър.
— Мога да се погрижа да бъде изолирана от външния свят — предложи Дънкан. — Да я приберат на топло.
— И ако го направиш, по какво ще се различаваме от „Меджик“?
— Прав си — съгласи се Дънкан. — Излишно е да се тревожа, нали?
— Е, и аз бях обезпокоен — призна Търкот. Той реши да промени темата. — Кога точно „Викинг“ ще се озове над Сидония?
— След пет минути — Дънкан си погледна часовника. — Можем да се свържем с ретранслатора и да следим операцията пряко.
Търкот и Нейбингър я последваха отзад, където беше разположен комуникационният център.
— Ей там — посочи им Дънкан един от вградените в страничните табла компютри, пред който седеше млада жена, с униформа на лейтенант от ВВС.
— Лейтенант Уилър, свържете ни с канала на НАСА, на който се приема информацията от „Викинг“.
— Слушам, госпожо — Уилър набра чевръсто няколко кода. Екранът първо се изчисти, сетне отгоре се изписа предупреждение, че се намират в секретен сектор, където неразрешеното копиране и разпространяване на информация се наказва като углавно престъпление.
Предупреждението изчезна.
>ЛРП: ПРЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ОРБИТАЛНАТА МАНЕВРА. ПЕТ МИНУТИ ДО НОВА ПОЗИЦИЯ.
— Това наше време ли е, или марсианско? — попита Търкот.
— Пет минути наше време — обясни Уилър. — От Марс до Земята сигналът пътува точно две минути и половина. Пет минути за нас са две минути и половина за „Викинг“ и още толкова до тук.
>ЛРП: ТРИ МИНУТИ ДО ПОЗИЦИЯТА. ПРОВЕРКА НА ВИДЕОСИСТЕМАТА.
>ОЦ: ВСИЧКИ СТАНЦИИ В ГОТОВНОСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СИГНАЛ.
>ЛРП: ИЗПРАЩАМ ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕ.
>ВИКИНГ: СИГНАЛЪТ ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН. ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕТО В НОРМА.
— Чудех се, защо от НАСА досега не са искали да бъде огледан Сидонийският регион? — каза Търкот. — След като не е никак трудно да се преориентира станцията.
— Не е съвсем така — възрази Дънкан. — На „Викинг“ горивото е ограничено. В момента почти привършва. Това е последната му маневра, оттук нататък ще остане до края на тази орбита.
>ВИКИНГ: УСТАНОВЕНА ОРБИТА СПОРЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕНИТЕ КООРДИНАТИ.
Последва кратка пауза.
>ВИКИНГ: ВСИЧКИ СИСТЕМИ РАБОТЯТ НОРМАЛНО. ПРЕДАВАМ ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕ.
Екранът се изчисти и после неочаквано на него се показа Лицето от Сидонийския регион, два пъти по-голямо, отколкото на снимките, които бе изпратил „Наблюдател“.
— Божичко! — не се сдържа Търкот. — Как са могли да го помислят за естествено образувание?
— Погледнете ушите — посочи Нейбингър. — Издължени са също като на каменните фигури от Великденския остров!
— Е, поне вече знаем как изглеждат — промърмори Дънкан.
— А това там е Крепостта — обясняваше Нейбингър.
— Какво ли има в средата на слънчевите колектори? — попита Лиза Дънкан.
— Не мога да видя добре — призна Търкот.
>ВИКИНГ: УВЕЛИЧИ ИЗОБРАЖЕНИЕТО.
Картината започна да се уголемява и изведнъж, точно в центъра на слънчевите колектори, блесна ярка светлина. В началото им се стори, че светлината се носи право към тях, но после всички осъзнаха, че камерата дава по-близък план.
Светлината постепенно изпълни екрана и не след дълго се виждаха само статични трептения.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА. КОНТАКТЪТ С ВИКИНГ ИЗГУБЕН.
— Изгубихме го — повтори Търкот.
— На открито ли го предаваха? — обърна се Дънкан към Уилър.
— Не, госпожо, медиите го получават с петминутно закъснение.
— Е, какво стана според вас? — попита Търкот, но никой не бързаше с отговора.
Върнаха се обратно в предния сектор и само Нейбингър се задържа при един от свободните компютри. Когато дойде след няколко минути, разполагаше със свежа информация.
— Чинг Хо е китайски генерал. През 656 г. преди Христа императорът го назначил да предвожда експедиция към Средния изток. Експедицията достигнала Арабско море8 и Персийския залив, но по необясними причини била прекратена и Китай изгубил интерес към подобни проучвания за дълго време.
— Значи Чинг Хо е откарал рубинената сфера в Голямата цепнатина, а сетне се е прибрал обратно — заключи Търкот.
— Нещо такова.
— Питам се, с каква цел? — заговори Дънкан. — Та това е било няколко хиляди години след разгрома на аирлианските бунтовници. Какво е станало през 656 г., за да се решат китайците на подобна експедиция?