— Затова пък са ви казали да изпълнявате всички мои заповеди, нали? — попита го тя.
— Точно така.
— Е, в такъв случай капитан Търкот ще поеме командването — рече троснато Зандра. — Оставям ви да се опознаете, но не губете време. След по-малко от два часа потегляте. — Тя излезе, оставяйки Търкот в компанията на намръщените десантчици.
— Ама вие всички ли ще идвате? — пръв наруши тишината Харкър.
— Само аз и професор Нейбингър — отговори Търкот.
— Професор по какво?
— По археология — рече Нейбингър.
— По археология значи — повтори замислено Харкър. — В такъв случай защо не ме светнете каква е причината да се промъкваме във вътрешността на комунистически Китай, за да се ровичкаме из някакви гробници.
— А-а, съжалявам, но… — запелтечи Нейбингър, но Търкот го прекъсна.
— В гробницата навярно ще открием сведения за аирлианците — произнесе той.
— Аз пък си мислех… — намеси се Нейбингър, но Търкот отново го прекъсна.
— Професоре, тези хора ще рискуват живота си. Ако не друго, заслужават поне да узнаят истината.
— Нямам нищо против, само не знам как ще погледне на това ледената кралица от съседната стая — промърмори Нейбингър.
— Професорът — продължи мисълта си Търкот — е световноизвестен специалист по старорунически надписи и аирлиански език.
— Ей — плесна се по челото един от войниците, — да не сте вие човекът, дето установи контакт със стража?
— Да, той е — потвърди Търкот. — А сега да чуем от вас как точно ще бъдем прехвърлени в гробницата.
Харкър се завъртя на токове и доближи окачената на стената дъска.
— Това е зоната на операцията — посочи една от сателитните снимки той.
Търкот беше дълбоко впечатлен от качеството на фотографиите, като се имаше предвид, че са били направени от голяма височина. Отново се зачуди кой ли стои зад всичко това. Зандра твърдеше, че е ЦРУ, но от досегашния си опит Търкот не бе забелязвал толкова добре смазан механизъм на действие в нито една от секретните организации на Щатите.
— Сержант Брукс, който е специалист от разузнаването — продължаваше Харкър, — е запознат с разположението на противниковите части в зоната за действие. Разполагаме с изобилна информация от различни източници, която все още се обработва.
Харкър погледна крадешком затворената врата, сетне плъзна поглед по лицата на Търкот и Нейбингър. Търкот осъзна инстинктивно какво точно безпокои сержанта.
— Слушай, всички тук сме си сложили главите в торбата — произнесе тихо той. — Аз съм командирът, но това означава само, че държа нещата да протекат гладко. Тъй че разчитам на теб да ръководиш хората и съм готов да се придържам към всеки разумен план, който сте подготвили. Все пак, най-важното е да се приберем живи и невредими.
На лицето на Харкър се изписа очевидно облекчение.
— Чейс ще отговаря за свръзката — продължи поуспокоен той. — Уточнил е със Зандра, или каквото й е името, скрити текстове, резервни кодове и снаряжение. Ще използваме САТКОМ10, до която ни се предоставя неограничен достъп. Дадоха ни два предавателя. Единият ще е у Чейс, вторият ще нося аз.
Чейс беше русоляв младеж с яки ръце. Навиваше някакъв кабел, но толкова грижливо, сякаш повиваше новородено.
— Освен това всеки от нас ще е снабден с микропредавател, слушалки и ларингофон. Чейс ще се погрижи да ви екипира. Така. Преслер е нашият лекар. Запознат е с особеностите на флората и фауната в района на действие и не вижда особени опасности в тази насока. Ако има някакви проблеми, те ще са от огнестрелни рани. Носи си всичко необходимо, а на всеки от вас ще раздаде две пластмасови торбички за интравенозна употреба — едната съдържа гликоза, а втората — кръвозаместител. Не се подсмивайте, жизненоважни са, ако изпаднете в шок.
Търкот кимна. Забележката беше по-скоро за Нейбингър, който очевидно не си даваше сметка за сериозността на подготовката. За първи път от доста време насам се чувстваше сред свои. Това бе неговата среда, сред такива навъсени мъже, които знаеха с какво се захващат, бе прекарал част от живота си.
— Откъде иде опасността? — попита той.
— От армията, естествено — отвърна Харкър. — Китайската армия е дислоцирала няколко войскови подразделения в района. Изглежда вече дори е имало сражения с въоръжени мюсюлмански отреди. Освен това Зандра каза, че хората, с които предстои да установим контакт, са затворени вътре в гробницата, тъй че ще трябва да се пъхнем право в гнездото на осите. — Харкър посочи едно тъмно петно на склона на гробницата. — Както виждате, армията е разположила една механизирана част пред входа на гробницата и още няколко машини горе на билото.