— И в какво по-точно се изразявало влиянието на Ланц върху Хитлер? — попита Дънкан.
— Ланц се занимавал с това, което сега интересува и теб. Опитвал се да разбере миналото. Интересувало го всичко до най-ранните дни от зараждането на човешката цивилизация. Той разделял първобитните хора на две групи. Арийци и човекомаймуни. Първите, разбира се, били светлокожи, руси, синеоки и съсредоточавали в себе си всички достойнства и добродетели. Другите били измет. Образът на арианката, насилвана от нечистокръвни човекомаймуни, е един от често срещаните пропагандни трикове по времето на Хитлер. Ланц създал таблица, с чиято помощ подбирал кандидатите за създадения от него орден. В нея се давали показатели за цвета на очите, кожата и косата, дори за размера и формата на черепа. Нарекъл своята система Rassenwertigkeitindex19.
Фон Сеект изкриви устни в презрителна гримаса.
— Внушавали на младите хора да се кръстосват само с жени от тяхната расова принадлежност, но от най-древни времена се знае, че не бива да се вярва на жените. Жените са източник на световното зло, госпожице Дънкан.
— Спести ми лекцията и карай по същество — прекъсна го Лиза.
— Това са фактите — отговори фон Сеект. — По-късно подобни принципи са били използвани при формиране групите на СС.
— Откъде в СС са се сдобили с аирлианска кръв?
Фон Сеект повдигна рамене.
— Предполагам, че от някое от съществата хибриди. Помня, че ми инжектираха съвсем незначително количество.
— Но достатъчно, за да останат следи и след петдесет години. Дали пък това не е причината да си още жив? Докторите не могат да си обяснят как болестта не те е надвила досега.
— Може би — въздъхна фон Сеект. — Не зная. Тогава бях толкова млад и…
— Не започвай пак с лъжите — прекъсна го Дънкан. — „Мисията“ ли управляваше Хитлер?
— Никой не можеше да управлява Хитлер. Предполагам, че „Мисията“ — чрез Лист или Домека — му е дала първоначалния тласък. Но той отиде твърде далеч. Ето Хес например — той беше верен приятел и съратник на Хитлер, негов съкилийник, дори съавтор на „Майн кампф“. Но когато през 41-ва видя накъде вървят нещата, избяга в Англия. Досега никой не е могъл да обясни защо го е направил. Аз ще ти кажа защо. Търсеше Онези, които чакат. Нуждаеше се от помощ, за да спре Хитлер.
— Но защо в Англия? — обади се за първи път Муалама. — Защо ще търси хибриди точно там?
— Не зная — отвърна фон Сеект. — Хес беше идеалист, Хитлер — опортюнист. Когато Хес кацнал в Англия, открили в дрехите му малка спринцовка. Интересно, по-късно този факт не се споменава. Все си мисля, че е носел образци от кръвта, която използваха в СС за пречистване.
— Чела съм, че в спринцовката имало отрова — за Хес, в случай че мисията му се провали.
Фон Сеект се изсмя дрезгаво.
— Но никой не знае каква е била целта на неговата мисия, нали? Защо тогава си мислят, че в спринцовката е имало отрова? — Фон Сеект поклати глава. — Безумни времена бяха тогава. Хитлер прати експедиция чак в Тибет, за да търси останките от гиганти, които според него живели някога на Земята. Нашият всемогъщ Фюрер се вслушваше в съветите на окултисти и медиуми, според които зимата на 41-ва нямало да е студена и не се налагало зимна екипировка за войниците на Източния фронт. Но историята показа каква фантастична грешка бе това. Зимата на 41-ва бе една от най-студените за последните двадесет години и елитът на германската армия бе погубен сред снеговете на Русия. Нима се усъмнихме тогава? Не. Продължихме да воюваме и да вярваме. Вършехме ужасни неща, изпълнявахме нечовешки заповеди и смятахме, че сме на правия път. Подчинявахме се безпрекословно. Властта в СС бе съсредоточена в ръцете на дванадесет офицери, които се срещаха редовно в един манастир край Февелсбург. Химлер им беше председател.
— Дванадесет? — повтори Дънкан и кой знае защо се сети за „Меджик-12“. — Да не са били Водачи?
— Не зная. Навярно.
— Във Февелсбург имаше ли извънземен страж?
— О, не мисля. Всъщност, не съм съвсем сигурен, че са се срещали там. Така се говореше. През цялата война Хитлер и СС все търсеха нещо.
— Но какво? — попита Дънкан.
— Вероятно къде е попаднало истинското Копие на съдбата — отвърна фон Сеект. — Хитлер знаеше, че то е ключ. Ключът към нещо всемогъщо. Фюрерът мислеше, че става въпрос за оръжие и се надяваше то да му осигури власт над цялия свят… — Фон Сеект въздъхна. — Но така и не откри своето Копие.
— Питам те още веднъж — посочи го с пръст Дънкан. — Каза ли ми всичко, което знаеш за Копието?
— Да.
— И смяташ, че е в Русия?