— Можем и да го смалим.
— Как? — намеси се в разговора Куин, който току-що бе влязъл, придружен от майор Ремик, пилот на една от совалките.
— Дънкан лети за Кайро, а Търкот е в Москва. — Билъм постави по един пръст на всяко от споменатите места. Той се обърна към майор Ремик. — Колко дълго можете да останете във въздуха?
— Ако не пипам приборите за управление, ще увиснем над земята дотогава, докато отново ги докосна.
Билъм събра двата си пръста.
— Значи ако спрем тук, над Черно море, ще бъдем по средата на пътя между Дънкан и Търкот и много по-близо до всеки от тях, отколкото сме сега. — Той потърси с очи Куин, за да види реакцията му.
— Готови за път — нареди Куин, но докато вървяха към вратата, им махна да спрат. — Още две неща. Вашата екипировка за САПО е натоварена на борда. Добавих от себе си един пакет с интересно съдържание.
Кратерът Нгоро-нгоро
6 часа и 30 минути до разрушението
Двете тела в прозрачните, изпълнени с кехлибарена течност цилиндри, бяха напълно оформени. Лексина ги разпозна по очертанията, макар главите и на двамата да бяха скрити от черни шлемове, от които излизаха множество кабели и тръбички с хранителни разтвори.
Само преди часове бе присъствала на смъртта на Коридан и Гергор — другари от незапомнени времена. А ето че сега й предстоеше да наблюдава раждането им. Оставаше да бъде осъществена само още една стъпка.
Лексина извади двете Ка20-огърлици, които бе свалила от умиращите си другари. Тя застана пред цилиндъра с Коридан и пъхна медальона във вместилището на пулта. Съвпаднаха идеално. Пултът се озари от златисто сияние, което означаваше, че в момента спомените и личността, кодирани в медальона, се записват върху чистия като бял лист ум под шлема.
След няколко минути сиянието отслабна. Кехлибарената течност започна да напуска цилиндъра. Лексина отвори вратата и свали шлема от тялото, след това подхвана новия Коридан и внимателно го положи на пода.
Коридан пое със свистящи гърди въздух и отвори очи.
— Добре дошъл отново, стари приятелю — посрещна го Лексина.
В близост до Великденския остров
6 часа и 30 минути до разрушението
„Анзио“ беше ракетен крайцер от клас „Тикондерога“ с управляеми ракети на борда. Построяването му бе струвало един милиард долара, а основното му предназначение бе да оказва огнева поддръжка и да отбива атаките срещу самолетоносача и групата, към която бъде назначен. Задача, с която — имайки предвид трагичната участ на „Вашингтон“ — ракетоносецът не се бе справил успешно.
След провала бойният дух на екипажа бе спаднал до най-ниската възможна точка, а положението допълнително се бе влошило, когато на борда започнаха да пристигат първите оцелели от катастрофата на „Вашингтон“.
„Анзио“ вече беше получил едно бойно отличие във войната срещу аирлиаиците, след като с помощта на бомба с ядрен заряд бе унищожена базата на „изтребителите фу“ северно от Великденския остров.
Когато от командването в Пърл Харбър бе пратено съобщение да се приготви ракета с атомен заряд, която да бъде изстреляна срещу острова, екипажът посрещна новината с облекчение и радост. Тези чувства бързо се смениха с униние, когато стана ясно, че близо две хиляди моряци от „Вашингтон“ са останали на острова в плен на стража и сега ще трябва да стрелят по тях.
Както бяха постъпили в случая с базата на „изтребителите фу“, оръжейните специалисти на борда на кораба отвориха една от ракетите „Круз“ от типа ВГМ-109 „Томахоук“ и започнаха да разглобяват сложната насочваща система.
Капитанът на „Анзио“ изпрати съобщение до „Спрингфилд“ да се приготвят за действие.
В отговор на командата, която бе успяла да подаде в системата, микроскопичните машини, проникнали в тялото на Кели Рейнолдс, започнаха да го напускат, като изминаваха пътя по кръвоносните й съдове до иглата, въведена в шийната й вена, откъдето излизаха навън.
Когато и последният микроробот си тръгна, частта, която все още беше Кели Рейнолдс, бе далеч по-голяма и силна от жената, спуснала се преди дни в подземието на Рано Као. Тя все още поддържаше телепатична връзка чрез златистия псевдопод със стража, но тази връзка бе значително по-слаба, защото от известно време компютърът бе прехвърлил отговорността за контрола над нея върху микророботите в тялото й.
Възвърнала донякъде свободата си, Кели се опитваше да постигне нещо повече.
21.
Москва
6 часа до разрушението
20
Ка — в Древен Египет съществува концепцията за Ка — двойник на човека, носител на неговата личност както в света на живите, така и в отвъдния свят. Медальоните на Коридан и Гергор съдържат тяхната Ка и е тяхна помощ те продължават съществуването си в нови тела. — Б.ред.