Нямайки представа за мъките, които изпитва мъжът й, Филис издаде шумен и противен звук. Младият мъж, който седеше до нея, я изгледа подозрително, после срещна втренчения поглед на Джеръд и извърна лицето си с погнуса. Джеръд сви рамене. „Да, ето за какво чудо съм женен“ — говореха недвусмислените му жестове.
Без да иска Филис го ръгна в ребрата с лакътя си. Тя хъркаше силно като дъскорезница, като при това примляскваше шумно.
— Филис — изсъска той.
Готвеше се да я събуди. Осъзнаваше, че това ще му коства нерви, но просто нямаше избор. Болката бе станала нетърпима. Тя изфъфли нещо несвързано, но все още не се събуждаше. Мехурът на Джеръд бе на път да се пръсне. Той трябваше да се добере до тоалетната, без значение как щеше да реагира Филис.
— Скъпа?
Тя продължаваше да спи като в несвяст. Той я побутна лекичко. Тя изсумтя и обърна към него тройната си брадичка.
— Филис! — каза той по-високо.
Ръмженето, примляскването и боботенето спряха. Тя го погледна с изцъклени очи.
— Какво има?
Джеръд бе шокиран, като осъзна, че не знае какво да каже. Сега, след като вече я бе събудил, просто не можеше да намери думи. Изразът на лицето на жена му се смени. Веждите й се навъсиха и искри от гняв блеснаха в очите й. Той беше наясно, че колкото повече се колебаеше, толкова по-яростна щеше да става Филис. Тя го гледаше като бясно куче, готово всеки момент да го захапе.
— Трябва да изляза! — най-после каза Джеръд.
— От къв зор?
— Трябва да отида до тоалетната!
— Мили боже! Не можеш ли да постискаш? — изсъска тя като змия.
Първо нарушение!4
— Не! Много отдавна ми се ходи, наистина.
— Ти и скапаният ти мехур…
Второ нарушение!
От тялото й се разнасяше миризма на развалени яйца. За пореден път Джеръд се размечта за живот без нея. Представи си как вратата на аварийния изход се отваря и тя изхвърча от самолета и от живота му. За жалост това нямаше да се случи. Това, което в момента имаше значение, обаче, да се отвори една друга врата — тази на тоалетната. Защо жена му трябваше да го измъчва? Не можеше ли да разбере болката му?
За момент той си спомни, че някъде бе чел за някакъв опасен паяк. Женският беше по-едър от мъжкия и го убиваше след съвкупление. Едно ужилване и той отиваше в историята. За Джеръд това беше милостив край.
В този ред на мисли Филис почти го бе убила. Още много отдавна, когато току-що се бяха оженили, той започна да се проклина, затова че не бе тръгнал с Мирабел за Финикс. Той и Филис бяха излезли да вечерят в един китайски ресторант, чието име Джеръд никога нямаше да забрави — Hae Chang BBQ. Филис искаше и двамата да си поръчат миди. Той се постара да я убеди, че не само не обича миди и е алергичен, но и лекарите го бяха предупредили никога да не се докосва до тях. Тя му каза да престане с подобни детинщини и Джеръд поръча мидите. Последва кошмарна нощ. Той се будеше многократно, повръщаше му се, задушаваше се и ужасно го сърбеше цялото тяло. Всичко пред очите му бе станало черно: противно мръсно черно. Години наред сънуваше кошмари, свързани с това преживяване. Когато се събуди в интензивното отделение, му казаха, че вследствие на силен анафилактичен шок е получил остър сърдечен блокаж. Лекарите му бяха казали, че за няколко минути пулсът му бил спрял, през което време е бил в клинична смърт. Всичко това — благодарение на Филис.
До ден-днешен тя нито веднъж не му се извини.
— Хайде, стани — каза й, вече по-настоятелно.
Той беше наясно, че тонът му предполагаше неприятности, но спешната нужда да се облекчи го накара да се откаже от обичайната си предпазливост.
Филис му хвърли пълен с насмешка поглед. След няколко секунди тишина, която като че ли продължи часове, тя най-накрая предприе маневра за повдигане на масивното си туловище. Силно пръхтейки, тя сграбчи облегалката на седалката пред нея с такава липса на финес, че пътникът, седнал отпред, започна да скимти разтревожено.
Младежът до Филис се втренчи в нея като парализиран, след което изведнъж скочи и застана до седалката си на пътеката. Тя застана пред него, а той отстъпи няколко крачки назад.
— Благодаря, скъпа — кимна Джеръд.
— Хайде, побързай и приключвай с това!
Трето нарушение — ВЪН!
Най-накрая пътеката беше чиста. Джеръд забърза към най-близката тоалетна и изчезна вътре. Докато разтваряше ципа си, се притесняваше за сублимния момент, когато ще осъзнае, че е закъснял и че нямаше да успее да спре „потопа“.