— Чувал съм нещо от сорта, че имало странни смущения на борда на един джет на „Мартинеър“ — добави Бен. — Нещо странно, наистина необяснимо.
Джим се намръщи.
— Какъв точно самолет? И кога е станало това?
— Мисля, че А767 от Амстердам за Орландо — отвърна Бен. — Случило се е преди осем или… десет години.
— Какво точно се е случило?
— Доколкото си спомням, предупредителните светлини на самолета са започнали да се включват и изключват, а светлините за предпазните колани да мигат. След това се е изключил автопилотът и се появила повреда в някои от системите, в това число и в навигационната.
Описаното от Бен предизвика някакво странно вътрешно вълнение у Джим.
— Да, мисля, че съм чувал за нещо подобно — замислено каза той. — А помниш ли как е свършило това?
— Пилотът е дал всичко от себе си и е приземил самолета в Бостън — отвърна Бен. — В крайна сметка всичко е добре, когато свършва добре, нали така?
— А открили ли са причината за проблемите?
Бен поклати глава.
— Не, сигурен съм, че не са. Някъде четох за повредена батерия, но това са само догадки. Казват, че имало нещо общо с Бермудския триъгълник.
— Е, това не се отнася за нас — категорично заяви Джим. — Бермудският триъгълник е в Атлантическия океан, а ние сме над Тихия.
Той помоли Грег да прегледа дневника по поддръжката, където се съдържаше информацията за по-отдавна открити и регистрирани дефекти в самолета. Той се използваше обикновено от механиците, които бяха отговорни за изправността на машините, а не от пилотите, които се опитват да осъществят безаварийно кацане.
— Нищо особено — съобщи Грег, след като прегледа набързо сведенията. След предишния полет те бяха сменили навигационната светлина на дясното крило. Преди това една от спирачките на колелото не работеше добре. И това беше всичко.
Джим продължаваше да търси обяснение, но пак удари на камък.
EICAS не им помагаше. Тя все още не индикираше повреда.
Ако показанията бяха верни, фактът, че нямаха радио и все още никой не бе реагирал на сигнала им за помощ означаваше, че все още бяха прекалено далече от връзка с наземния контрол или от какъвто и да било сигнал за връзка с цивилизацията. Но това беше абсурдно. Там долу имаше острови и на тези острови живееха хора. Джим бе пресметнал, че са преминали Полинезия и сега приближават островите Кирибати или може би Соломоновите острови. Всички тези места имаха летища, някои от които достатъчно големи, за да приемат 747, така че защо, по дяволите, никой от въздушния трафик не отговаряше на транспондерния им код? За срива в компютърната система FMS5 можеха да бъдат взети предвид причини от технически характер. Те обаче щяха да бъдат уловени от EICAS, но това, че дори и механичният компас не работеше като хората, говореше за нещо необяснимо.
Ако имаше и най-малката възможност, той щеше да приземи самолета на първото летище, само че всички летища бяха изчезнали от компютърната карта.
„Светът бе престанал да съществува! — нападаха го мислите му, без да може да ги контролира. — Но това не беше възможно, нали така?“
В 3:45 ч. Грег изпрати пореден пакет радиосигнали към всички самолети и към всички кули за контрол на въздушното движение на приемливо разстояние. Джим имаше чувството, че светът, който вече не съществуваше, продължава да му се надсмива, независимо колко абсурдно, като сценарий за Страшния съд звучеше това. Както беше споменал на Бен, Атлантическият океан имаше своя Бермудски триъгълник, притежаващ позорна слава заради мистериозно изчезналите самолети и кораби в него.
Но Тихият океан имаше своето Дяволско море, недалеч от Япония. Хората твърдяха, че там кораби и самолети също са изчезвали безследно.
Във връзка с Бермудския триъгълник… Говорят, че радиосигналът със самолетите бил нормален, докато в един момент те изчезвали внезапно от компютърните монитори. Някои изследователи съобщават за странен феномен в тази област: силна турбуленция, магнитни смущения и „полудели“ компаси. Джим намираше тревожна прилика със ситуацията, в която се намираха те в момента. Той се обърна и погледна навигационния дисплей, където липсваха точките на маршрута. Това не беше нормално. Както и да го погледнеш, беше извън всякаква логика.