Тогава Шарлийн се обърна на 180 градуса.
Сигурно Девин е сочел към тоалетната, където бяха оставили тялото на Джеръд Кърби. Би трябвало вратата да е заключена. Да, но сега не беше.
Беше широко отворена.
Тя се намираше на не повече от три стъпки от малката тъмна кабина. Хвърли бегъл поглед вътре и видя само изопнатия крак на мъртвия мъж.
Вътре в тоалетната, при Джеръд, имаше нещо. Тя го усещаше.
Сигурно Девин е видял какво е.
Нещо, което не би трябвало да е тук — ужасена си помисли Шарлийн.
24
Вратата
Арън правеше всичко по силите си, за да успокоява пътниците. Полетът се превръщаше в кошмар и напрежението растеше с всяка изминала минута.
— Технически проблеми — съобщи той.
Пазеше в себе си жестоката истина, че ако всички двигатели са отказали, както по всичко личеше, ситуацията беше повече от злокобна.
Той се намираше в опашката на самолета, когато някои от лампите на тавана започнаха да примигват. Когато част от тях угаснаха напълно, около него се разнесоха сърцераздирателни писъци, наподобяващи излитащи от гнездата си ято изплашени пъдпъдъци.
Господи, защо всичко се разпадаше? Защо ги връхлиташе армия от демони? Първата мисъл на Арън беше да тръгне към електрическото табло и поне да се опита да оправи осветлението. По пътя го заговориха двама от пътниците. Той запази хладнокръвие и дори успя да се усмихне, уверявайки ги, че няма причина за сериозно безпокойство. В този момент пред него от седалката се надигна гигантската фигура на мъж.
— Моля ви, седнете обратно, сър — посъветва го Арън. — Имаме известни затруднения — продължи, но пътникът прокара пръст през гърлото си, с което искаше да каже: „Млъквай, мамка ти!“.
— Не чувам двигателите — авторитетно натърти мъжът. — Налице е и проблем с електрозахранването. Всъщност, аз съм пилот на „Чесна“. Не можете да ме заблудите. Тази щайга няма да се задържи във въздуха още дълго. Губим височина и трябва да кацнем час по-скоро. Кажете ми ще успеем ли да се доберем до някое летище?
Боботещият глас на мъжа привлече вниманието на всички наоколо. Арън реши, че няма смисъл да спори с него. По-добре да не увърта и да бъде откровен с човека, разчитайки на благоразумието му.
Приближи се и понижи глас:
— Вижте — започна той. — Знам толкова, колкото и вие, което, честно казано, не е много. Повярвайте, че пилотите правят всичко по сили си. В момента основната ни грижа са пътниците. Може ли да ви помоля за помощ? Вие сте пилот и трябва да ме разберете. Паниката може само да усложни нещата до крайна степен.
Мъжът го изгледа продължително, после кимна в знак на съгласие.
— Добре, разбрах, само че бих предпочел различен отговор.
— Мисля, че всички бихме желали това, сър — каза Арън sotto voce8.
До мъжа седяха двойка мъж и жена на средна възраст, които започнаха да го засипват с въпроси: „Какво ви каза?“, „Какво ви каза?“.
Арън разбра, че настояваха за отговор и когато мъжът се обърна към тях и започна да им обяснява нещо със спокоен глас, той въздъхна с облекчение. Част от огъня бе потушен, но големият пожар все още бушуваше и беше извън контрол.
Арън остана в опашката на самолета и поговори с пътниците още няколко минути. През това време се измъчваше, защото имаше чувството, че е пропуснал нещо важно.
„Ние не летим към Сидни, но ще ми повярвате, когато стане твърде късно.“
Той не спираше да мисли за мъжа, който приличаше на Дани де Вито. Беше прошепнал нещо на Шарлийн. Какво?
Точно това го измъчваше. Арън започна да се оглежда в полумрака. Всъщност къде беше тя?
Би трябвало да е наблизо, разбира се. Те бяха в самолет. Изведнъж го обзе тревога и неудържима нужда да я види. Спусна се да я търси.
Видя Александра на пътеката малко по-надолу от него.
— Знаеш ли къде е Шарлийн? — попита я.
Изгледа го така, сякаш искаше да каже, че умът й не побира какво значение има това сега, когато се намираха в такова затруднено положение. Освен това тя ужасно завиждаше на Шарлийн и я мразеше и в червата си. Но, разбира се, не му го каза. И нямаше нужда да го прави. Арън беше наясно и благодареше на Бога, че не си беше паднал по тази вещица.
Той забърза напред. Поради някаква причина, въпреки притесненията му за „Принцесата“, се безпокоеше повече за Шарлийн, колкото и странно да изглеждаше това. Срещна Ники, Джесика и Джойс и ги попита дали знаят къде е Шарлийн. Никой от тях не беше я виждал.