— Изключи автоматичния дросел и затвори клапана на горивото — четеше високо на глас той.
Когато Джим изпълни указанията, двигател 2 изгасна.
— Мислех, че имаме много гориво — смутено каза Бен.
— Уредът за измерване на горивото показва, че имаме. — Грег вдигна високо ръцете си, като че ли да каже, че също не може да види смисъла на това.
— Опитай да рестартираш — нареди Джим. — Ние сме на 9100 метра височина, така че не би трябвало да паднем. В добро състояние сме да продължим.
— Окей — каза Грег. Той щракна клапана на горивото — превключвател, намиращ се под регулатора на газта — до най-горна позиция, за да рестартира двигателя. — Ще бъдат нужни две-три минути преди да разберем дали ще запали.
— Да не би някой от предпазителите да е изгорял? — попита Бен.
Грег и Бен грижливо изследваха панела над главите им. Ако някой от предпазителите се претовареше, той би изскочил от гнездото си и трябваше просто да бъде вкаран обратно.
— Наред ли е? — попита Джим.
— Не виждам нищо — каза Грег. — Така че трябва да почакаме и да видим дали двигател 2 ще включи отново — добави мрачно той.
Джим осъзна, че данните за повреда потвърждават това, което отдавна подозираше: системата EICAS на практика функционираше, повреда в радиооборудването и в бордовите компютърни системи също нямаше.
Ако всичко това беше истина, проблемите, с които се сблъскваха, идваха от някакъв източник извън „Принцесата“.
Двайсет секунди по-късно неговите размишления вече нямаха никакво значение.
Внезапно екранът на EICAS направо се възпламени от тревожни сигнали. За изумление на Джим, двигатели 3 и двигател 4 спряха почти в един и същи момент. Неочаквано самолетът се наклони надясно.
Точно когато неговият помощник-пилот изключи блокиралите двигатели и Джим можеше отново да използва стабилизатора, за да изправи самолета, двигател 1 също изгасна.
— Загубихме и четирите двигателя в рамките на 90 секунди — извика Грег, видимо разтревожен. — Това не е възможно!
— Очевидно не е! — тежко каза Джим.
Всъщност за него и за пилоти като него, обучени във военноморските сили, опасността повишаваше способността за хладнокръвно взимане на адекватни решения. Когато алармените сигнали на „Принцесата“ буквално задръстиха таблото, като че ли мъглата в ума му се вдигна. Той беше пилот в сърцето и душата си и за пръв път от много дълго време наистина се чувстваше като такъв.
Джим се концентрира върху това, което трябваше да се направи. Установи, че поне засега автопилотът все още работеше, което беше добър знак.
— Включи спомагателния захранващ блок — каза той.
Задача номер едно беше да включат акумулаторните батерии, защото без двигатели можеха да разчитат само на тях, въпреки че за трийсет минути и те щяха да се изтощят.
Грег завъртя стартерния бутон на спомагателния захранващ блок надясно и го отпусна, като по такъв начин задейства малък турбинен двигател, разположен в опашката на самолета. Част от алармените сигнали на екрана на системата EICAS изчезнаха.
— Сега запусни двигателите и опитай отново — каза Джим.
Грег се захвана със задачата.
— Каква височина губим? — попита Джим.
— Нормалното спускане без двигатели е около 610 метра на минута — отговори Бен.
Джим бързо пресметна. Това трябваше да бъде точно така.
— Добре… какво се случи? — попита той, ядосан до краен предел.
— Вулканична пепел? — предположи Бен.
Джим поклати глава.
— Не, щяхме да забележим. Щяхме да видим нещо като искрящ дъжд.
— „Огънят на свети Елмо“9 — с напрежение в гласа рече Грег.
— Това е, да — изсумтя Джим. — И трябваше да усетим някаква силна миризма. Като на сяра.
— Хъм… — смотолеви Бен. — Ако сме останали много или малко по нашия курс, приблизително сега трябва да сме над Пръстена. Не можем да подценим това.
Той имаше предвид Тихоокеанския огнен пръстен — зона в Тихия океан, ползваща се с лоша слава заради вулканичната й активност.
Джим сви рамене:
— Възможно е. Също така може да бъде изтичане на гориво или замърсено гориво, или пък проблем с олово в горивото. — Разтърка лицето си и поклати глава: — Не знам.
— Номер 2 не се запалва — докладва Грег.
— Продължавай. Запускай ги един по един! — настоя Джим.
9
„Огън на свети Елмо“ е електрически феномен, който се получава при голямо напрежение на електрическото поле в атмосферата и обикновено се проявява като светеща плазма (коронен разряд) по остри върхове на високи предмети. — Бел.пр.