— „СПОМЕНИ“ ли? — извика в отговор Хари. Той поклати учуден глава и от косите му се посипа мазилка. Очевидно не разбра за какво става дума.
— Тия дето продават спомени! — обясни му Куейд.
Хари изглежда най-сетне схвана за какво става дума.
— А, да — отвърна той и наду клаксона. После спря пневматичния чук и извика: — Ти да не си решил да ходиш при тях?
Куейд реши също да си почине и се подпря на своя чук, оставяйки го да свисти на празни обороти.
— Ами не знам — отвърна той и изтупа прахоляка от ръкавиците си. — Може и да съм решил.
— Я по-добре се откажи — посъветва го Хари.
Куейд остана изненадан от този отговор. Изглежда Хари знаеше нещо за тази корпорация „СПОМЕНИ“, нещо което не се съобщаваше в рекламата.
— И защо да се откажа? — попита го Куейд. Каквото и да се криеше тук, той искаше да го узнае.
Хари се наклони към него и сниши глас:
— Един мой приятел реши да опита от „специалните предложения“. За малко да го лоботомират.
Ледени тръпки преминаха по кожата на Куейд.
— Без майтап… — промърмори объркано той и се почеса по челото.
Хари го потупа по рамото и стисна с две ръце чука.
— Не си играй с мозъка си, приятелю. Не си заслужава риска — той натисна ръчката и пневматичния чук изрева. Куейд подпали своя и се зае за работа. От главата му не излизаха последните думи на Хари. Съветът сигурно си го биваше. Само глупак не би го послушал.
Но веднага след края на работния ден той потърси уличен телефон. Отвори указателя и плъзна пръст по дългия списък с телефонни номера на различни фирми. Не след дълго пръстът му се спря на телефона на корпорация „СПОМЕНИ“. Все още не бе решил какво да прави, но смяташе да събере допълнителна информация. Може и да беше глупаво, но му се струваше, че това е единствения начин да се справи с преследващия го сън.
ПЕТА ГЛАВА
СПОМЕНИ
Куейд се спря надвесен над компютърния справочник на строителната компания, на чийто екран бяха изписани координатите на корпорация „СПОМЕНИ“. Все още не беше уверен дали трябва да се свърже с тях.
Щеше ли това да реши проблемите му? Хари го бе посъветвал да не го прави, но за разлика от него, той едва ли бе жертва на хронични марсиански кошмари. За Куейд проблемът си оставаше и трябваше да бъде решен — по един или друг начин. Или трябваше да хлопне вратичката пред тази приумица, което до момента бе невъзможно, или да замине за Марс, което пък би могло да се окаже невъзможно. Третата възможност бе да потърси някакъв междинен компромис.
Разбираше добре, че една илюзия, колкото и убедителна да е си остава илюзия. От обективна гледна точка, разбира се. Но що се отнася до субективния възглед — тук нещата можеха и да са различни.
Вече бе уговорил срещата. В близките няколко минути трябваше да вземе решение — или да отиде и да се запознае с предлаганите цени и услуги, или да си подвие опашката. Второто не му се бе случвало доста отдавна — всъщност, от съвсем ранна възраст. Изпитваше диво желание да отиде на Марс, но то сякаш бе непрестанно подкопавано от подсъзнателното опасение да не попадне в бездънната шахта от тазсутрешния сън. Нима наистина вярваше, че сънят може да се превърне в реалност?
Само един начин имаше да разбере. Той пое дълбоко въздух, скочи на един асансьор и се отправи към приемния офис на корпорацията.
В приемната го посрещна красива, добре сложена блондинка, която си боядисваше ноктите като ги докосваше с тънкото острие на един елегантен шпрей-инжектор. Червеният пигмент в миг оцветяваше нокътя. При влизане му се стори, че зърна гърдите й, оцветени в бледосиньо, но после светлината се промени и той разбра, че е облечена с една от модните блузи „прозрачно-непрозрачно“. Погледната от един ъгъл, на една светлина, тя изглеждаше нормално облечена, но от друг и при друго осветление можеше да изглежда съвсем гола. През останалото време видимостта бе междинна, което правеше гледката още по интригуваща. Изглежда блондинката съзнаваше добре този ефект, защото се стараеше да не се задържа в една и съща поза. Куейд реши, че няма да е зле да предложи на Лори да си купи подобен тоалет.
Без да изпада в излишно притеснение русата хубавица прибра козметичните си принадлежности. След това го надари с една добре тренирана усмивка.
— Добър ден. И добре дошли в корпорация „СПОМЕНИ“.
Все още се чудеше дали постъпва правилно. Чувстваше се като ученик, хванат от някой учител, че пуши цигара.
— Обадих ви се преди малко. Дъглас Куейд.