Първото, което направи Кохаген бе да събере компрометиращи сведения за всички ключови правителствени чиновници. Най-богата по съдържание бе папката, посветена на Председателя. И когато настъпи удобния момент, папката излезе на бял свят, за да му помогне да получи поста Губернатор на Марсианската колония. Кохаген осъзнаваше, че контролът върху производството на турбиний означава контрол върху Северния блок, върху всички, а не само върху няколко компрометирани политици. Без турбиний за своите оръжия, на Северния блок не би му оставало нищо друго освен да се предаде.
Председателят също осъзнаваше този факт, но той знаеше, че ако Кохаген наистина иска да стане Губернатор на Марс ще трябва да се раздели с ръководното си място в Агенцията. Това, на което се надяваше Председателя бе, че като изпрати Кохаген на Марс и назначи друг на негово място в Агенцията, той ще се сдобие с абсолютна власт над тайните й и ще неутрализира Кохаген.
Напразни надежди. Новият шеф на Агенцията естествено бе човек на Кохаген. Така че в края на краищата Агенцията пак си остана под ръководството на Кохаген. Но сега вече той контролираше и мините за турбиний.
Докога ли ще успее да ги задържи? При тази мисъл войникът се усмихна. Кохаген може и да го биваше в управлението на организация от типа на Агенцията, но дали ще се справи с управлението на цяла една колония? Насочил изцяло вниманието си към политическите интриги Кохаген напълно бе занемарил социалната сфера — хората живееха все по-зле и недоволстваха открито. Кохаген, естествено, не им оставаше длъжен — всяко вълнение беше смазвано още в зародиш и то с небивала жестокост. Но именно тактиката на репресии, както показваше далечната и близка история, беше майката на съпротивителните движения, в такава обстановка те най-добре растяха и се разгръщаха. И ето че назряващата революция на Марс заплашваше да спре производството на турбиний и по такъв начин да подкопае могъществото на самия Кохаген.
Войникът поклати глава. Той не беше политик. Не го интересуваха проблемите на държавата. Но за разлика от колегите си в Агенцията, имаше силно развито чувство за чест. А това, което Кохаген го караше да върши, за да задуши революционното движение на Марс, можеше най-малкото да се нарече безчестно. Той беше умел професионалист, но не и садист-убиец. Вече не държеше на службата си в Агенцията и колкото по-скоро се отърве от нея, толкова по-добре.
А сега, след като изпълни дълга си към мъжа, когото наричаха Куейд, не му оставаше нищо друго освен да изчезне. Разбираше добре на какъв огромен риск се излага, но човекът отсреща го заслужаваше. Вече може да се заеме с грижливо подготвения план за да заличи следите си. Той пое бавно по една странична уличка, но в движенията му се долавяше известна нервност. Войникът знаеше, че Агенцията няма да се спре пред нищо за да се добере до неговия приятел. А попадне ли веднъж в ръцете им, това значи че ще научат и за помощта, която той му бе оказал. Най-добре би било, ако успее да скрие собствената си идентичност, колкото по-малко се знае за него, толкова по-добре.
Докато обикаляха из галерията на Хелм му се стори, че зърва познато лице. Той сръга Рихтер с лакът и посочи. Рихтер кимна, мъжът му беше познат. После присви очи и се замисли. Какво, по дяволите, правеше тук Стивънс? Май двамата с беглеца бяха доста близки приятелчета на Марс? Дали и тук не играеха някоя странна игра? Каквото и да е, скоро ще узнае.
Хелм зави рязко и спря на един тесен паркинг. Двамата се измъкнаха и се отправиха по следите на Стивънс.
Стивънс излезе от старинния квартал като се озърташе тревожно наоколо. На няколко пъти се обръща да види дали не го следят — и така и не забеляза как налетя право на Рихтер и Хелм. Хелм го сграбчи за реверите и с всичка сила го блъсна в стената, след това го обсипа с град от болезнени удари. Стивънс се свлече на паважа.
— Какво търсиш тук, Стивънс? — намеси се Рихтер. — Да не би да имаш среща със стария ти приятел Куейд?
— За какво говориш? — макар и замаян от ударите и внезапното нападение, Стивънс мигновено бе познал Рихтер. В Агенцията Рихтер се славеше като любител на силовите методи, такива главорези като него създаваха лошото име на могъщата организация. Стивънс се надигна несигурно и се подпря на ръце, знаеше че е обречен.
— Необходимо ли е да обяснявам? — Рихтер вдигна крак и го стовари върху пръстите на надигащата се жертва. Няколко кости изпращяха, Стивънс се хвърли с болезнен писък на земята. Хелм побърза да прекъсне виковете му с точен ритник в устата.