— Къде е той?
— Не мога да ви кажа — изфъфли през строшените си зъби Стивънс. — Това е тайна.
По всичко изглежда, че идеята с кърпата имаше успех — щом питаха него къде е Куейд, явно бяха изгубили дирите му. Толкова по-добре. Стивънс нямаше никакво намерение да предава своя единствен другар.
Рихтер стовари отново крака си върху размазаната ръка на Стивънс. Цялото му тяло се ръзтърси от страшната болка.
— По-добре ще е да ни кажеш, Стивънс — каза тихо Рихтер. — Всички сме от един и същ отбор — той се отпусна с цялата си тежест върху окървавената ръка.
— Добре, ще кажа — почти изпищя Стивънс. — Но моля ви, повикайте Кохаген, нека той да ми нареди.
Обхванат от дива ярост, Рихтер скочи с два крака върху предмишницата и костите изпращяха.
— Стига ли ти това нареждане? А? — изрева той.
Стивънс се гърчеше в агония. Усещаше, че няма да издържи още много. Но изведнъж видя лъч на надежда. Хелм се бе загледал някъде встрани, той бутна Рихтер и му посочи нещо.
— Ето го! — Рихтер напрегна очи и изведнъж видя в далечината Куейд да завива покрай едно автотакси. На главата си бе вързал нещо като кърпа, в ръката му се полюшваше малко куфарче. Зла усмивка разцъфна на устните на Рихтер. Да, това наистина беше Куейд, с куфар в ръка.
Хелм мигновено измъкна пистолет и се завтече след познатата фигура, но Рихтер без да бърза сведе очи към сгърченото на земята тяло. После се наведе и потупа Стивънс по рамото. Стивънс вдигна очи и видя пред себе си дулото на пистолет.
На улицата прокънтя изстрел.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЖОНИ
В ръцете си държеше мистериозното куфарче, но все още не знаеше къде да отиде. Куейд закрачи надолу по улицата, без да забелязва сипещия се дъжд. Чудеше се каква ли тайна се крие в куфара, дано да е това, което му трябва. За нещо, от което сигурно зависи живота на Куейд куфарчето изглеждаше твърде жалко.
Изведнъж зад гърба му се чу звук, който напоследък изглежда бе станал неотменна част от живота му. Някой бе стрелял. Едва ли в този квартал това би могло да се нарече необичайно явление, но след всичко преживяно през последните часове нищо не биваше да се приема за обичайно. Той потърси с очи причината за шума и изведнъж видя, че по улицата към него тичат двама мъже. Доста далеч бяха за да може да ги разпознае, но Куейд реши веднага, че ще бъде излишно да чака да му бъдат представени. Той се обърна, вмъкна се в паркираното наблизо такси „Джони“ и се сниши зад стъклото.
Джони завъртя глава към него и го надари с една механична усмивка.
— Добре дошли в таксита „Джони“. Къде бихте искали да ви закарам?
— Тръгвай! — извика Куейд. — Бързо!
Манекенът помълча, след това заговори с безстрастния си глас.
— Бъдете така добър да уточните посоката.
Куейд надигна глава и хвърли бърз поглед през задното стъкло. Преследвачите бяха толкова близо, че вече можеше да различи чертите им. Познаваше ги, това бяха убийците, които стреляха по него в станцията на метрото. Успели са да го проследят независимо от мократа кърпа!
— Където и да е — отвърна Куейд без да откъсва очи от бягащите фигури. — Тръгвай! Тръгвай! — Той видя, че Рихтер измъква огромния си пистолет и се готви да стреля. — Проклятие!
Джони продължаваше да го гледа.
— Адресът е непознат — възрази с механичен глас той.
— „Макдоналдс“! Карай в „Макдоналдс“! Веднага! — Рихтер и Хелм откриха огън. Ала таксито все още не тръгваше.
— Само в прилежащата зона има четиринадесет закусвални „Макдоналдс“. Ще бъдете ли така добър да уточните…
Куейд кипна. Всеки момент главорезите ще бъдат тук! Той сграбчи с две ръце досадния манекен, напъна мишци и го изтръгна заедно с кормилото. После го захвърли на задната седалка и затършува по контролното табло.
Задното стъкло се пръсна под огън от куршуми. Куейд с нега си спомни за добрите стари дни, когато повечето коли бяха снабдени с бронирани стъкла. Той се приведе над таблото, напипа контролната ръчка и я завъртя към себе си. Колата подскочи и се понесе.
— Бъдете така добър да си сложите колана — обади се от задната седалка Джони.
Колата се носеше бясно по улицата, но без кормило тя беше практически неуправляема. Какво да прави?
Каквото и да е, друг шанс нямаше, мислеше си Куейд мрачно. Той издърпа максимално ръчката и се опита да я завърти така, че колата да поднесе наляво. Един от страничните прозорци избухна, Куейд подскочи и колата, загубила управление, се завъртя в кръг.
Рихтер и Хелм не спираха убийствения огън. В купето хвърчаха парчета от стъкло и метал, а сред цялата тази бъркотия Куейд правеше отчаяни опити да запази контрол върху колата. Той дръпна ръчката в противоположна посока и изведнъж тя остана в ръката му!