— По дяволите! — ненадейно колата спря да се върти и се понесе по улицата, оставяйки далеч назад Рихтер и Хелм. Куейд въздъхна, решил че най-сетне се е спасил. След това вдигна очи и погледна през изпотрошеното предно стъкло.
Колата летеше право към една стена.
— Подгответе се за сблъскване — разнесе се отзад топлия глас на Джони. — Подгответе се за сблъскване.
Куейд с мъка подтисна надигащия се в него истеричен смях. Той се опита да стисне строшения вал на ръчката. Истерията бързо премина в ужас. Стената се приближаваше с бясна скорост. Катастрофата изглеждаше неизбежна. Куейд отвори вратата с намерение да скочи навън.
И тогава си спомни за куфарчето! Без да се пуска от рамката на вратата, Куейд протегна ръка и издърпа куфарчето от прегръдките на вежливо усмихващия се Джони.
— Сблъскването е съвсем предстоящо — каза с безгрижен глас Джони.
Куейд скочи! Изглежда и това тялото му можеше да върши без негова помощ. Друг на негово място едва ли би оцелял след страшния удар със земята, но Куейд се претърколи ловко, без дори да изпуска от ръце куфарчето, сякаш се бе вкопчил в живота.
Секунда по-късно колата влетя в насрещната стена и се възпламени със страшен гръм.
Изглежда, че за момента Куейд отново бе в безопасност. Но Рихтер скоро ще бъде тук и веднага щом разбере, че в останките от таксито се въргаля само полуизгорелия корпус на Джони ще се отправи по дирите му. Този път трябваше да направи всичко възможно да се отскубне от преследвачите си и да не им дава никакви шансове.
Той скочи на крака и потъна в мрака на нощта.
Само минута по-късно Рихтер и Хелм спряха до горящото такси. Дори проливния дъжд не беше в състояние да укроти буйните пламъци.
Двамата се приближиха и огледаха черните руини. Пламъците се отразяваха в зловещите очи на Рихтер. Хелм направи опит да се приближи, но Рихтер го спря.
— Не бързай — рече той. — Обичам месото ми да е добре изпечено.
Той запали цигара и загледа замислено импровизираната скара.
Недалеч от тях, Куейд стигна до една ограда и се прехвърли през нея, като стискаше здраво куфарчето. Отвъд започваше индустриалната част на града. Куейд притича в сянката между две потънали в мрак сгради. Ако има късмет, преследвачите могат да се задоволят само с изгорялото такси и да решат, че задачата им е изпълнена. Куейд почувства, че отново придобива увереност. Сега се нуждаеше от скришно, сухо местенце, където на спокойствие да се запознае със съдържаниета на мистериозното куфарчето. Той вдигна ръка и напипа обгорената кърпа на главата си — добре, че не я бе загубил при катастрофата!
Хелм се върна в колата за да съобщи за инцидента. После двамата с Рихтер и още четирима агенти зачакаха пожарникарите да потушат пламъците с неизбежната пяна, за да се разровят из останките. Най-сетне един от агентите дотича при Рихтер и сви рамене.
— Няма и следа.
Рихтер и Хелм си размениха изненадани погледи.
— Сигурно е изгорял — предположи Хелм.
— Почакайте! — извика един от пожарникарите. — Май намерих нещо!
Рихтер и Хелм се приближиха към пожарникаря, който измъкваше нечия обгорена фигура от развалините. Това бяха димящите останки на шофьора-манекен. Почернялата му глава се завъртя със скърцане към тях.
— Благодаря ви, че се възползвахте от услугите на таксита „Джони“ — рече с бодър глас манекена. — Надявам се, че пътувахте приятно!
Жертвата отново се бе изплъзнала! Рихтер замахна разярено и нанесе страшен удар в челюстта на манекена, който в същия миг млъкна. Рихтер стисна смазаната си ръка и се намръщи от болка. Проклетото механизирано чучело беше дяволски горещо!
Един от агентите дотича при тях.
— Открихме следи по цимента — извика въодушевено той. — Сигналът е слаб, но без съмнение това е той.
— Да тръгваме! — кресна им Рихтер.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ХАУЗЪР
Куейд пресече почти целия индустриален район в търсене на подходяща сграда, в която да се скрие. Мястото трябваше да е закътано и същевременно, да не събужда подозрение.
Всъщност, именно в подобна среда Куейд бе работил през последните шест седмици. Наоколо миришеше на разложени промишлени отпадъци, обувките му затъваха в подгизналата от масло земя, навсякъде се виждаха разнебитени, полуизгнили машинарии сред локви от мръснозелена дъждовна вода. Куейд бе един от малкото хора в този град, които знаеха колко много фабрики са били затворени от началото на войната с Южния блок. С преливането на финанси във военното производство, една значителна част от потребителската промишленост престана да съществува.