До тях имаше чифт галоши — не по-малко странни и чудати от всичко досега. Това пък какво е?
Куейд пъхна ръка по-надолу и напипа някакъв часовник с гривна, изпъстрена с копчета. Докато разглеждаше миниатюрното табло на часовника без да иска натисна едно от копчетата.
Той подскочи от изненада — само на няколко метра от него ненадейно се бе появил непознат мъж, който го гледаше втренчено.
Нямаше време за мислене. Куейд вдигна пистолета и натисна спусъка. В същия миг мъжът вдигна своя и стреля в него.
Кой от двамата бе поразен? Куейд не чувстваше нищо, но той знаеше, че не рядко в първите секунди след тежко раняване човек може и да не усеща болка. Пък и нямаше време да провери, трябваше първо да се справи с внезапно появилия се противник.
Но изглежда, че и другия бе обхванат от подобни мисли. Двамата стояха с насочени пистолета и се оглеждаха.
Куейд направи крачка напред. Същото направи и мъжът и тялото му излезе от сянката на стената. На главата си носеше навита като чалма кърпа.
Куейд беше изумен. Та това бе самият той! Или по-скоро, това бе холографска проекция на неговото огледално отражение и то с много високо качество на изображението!
Той се приближи към холограмата, която от своя страна направи същото. Куейд вдигна ръка — и холограмата също вдигна ръка. Куейд направи внезапно движение, сякаш се опитваше да изпревари действията на отражението, както правеха в старите филми, но отражението не се забави нито миг.
Часовникът! Той натисна отново същия бутон и холографския образ изчезна с едно тихо бзззт.
Страхотно изобретение! Ако в този момент се появи Рихтер и почне да стреля… м-да. Куейд постави часовника на ръката си, като внимаваше да не натисне бутона.
Хелм и Рихтер се носеха през изоставената индустриална зона. Мощни прожектори, монтирани на покрива на колата, осветяваха околните сгради. Никъде не се виждаха признаци на живот.
— Някакви следи от него? — наведе се към радиостанцията Рихтер. Още две коли с четирима агенти се движеха по съседните улици, успоредни на тяхната.
— Чух изстрел откъм стария завод на „Тойота“ — съобщи един от агентите.
Ха!
— Ще се срещнем на товарната рампа — нареди Рихтер.
Шансът това да е техния човек не беше малък. Може да е стрелял по някой плъх за храна, или пък да се е защитавал от глутница побеснели кучета, които обитаваха тези градски пущинаци.
Куейд замахна с ръка към нахалния плъх, който упорито се прокрадваше към пакетчето с марсиански сладкиши. Това поне беше белег, че сладкишите не са отровни — иначе плъхът, надарен с такова изострено обоняние нямаше и да ги погледне.
На дъното на куфара се въргаляше последния предмет. Куейд протегна ръка и го измъкна — беше миниатюрен видеоплеър снабден с екран. Вътре имаше пъхнат диск, може би със запис предназначен за него. Информация — нали заради това бе рискувал главата си през последния час. Той нагласи видеоплеъра с екран към него и го включи.
На екрана, в едър план се появи собственото му лице, но без кърпа на главата.
— Здравей, страннико. Говори Хаузър. Ако нещата са потръгнали на зле, то аз разговарям със самия себе си — и ти си с навита на главата кърпа.
Куейд подскочи и докосна учудено все още мократа чалма.
Хаузър се разсмя отсърце. Всичко в него излъчваше самоувереност. Е, приятно бе да срещне поне един човек, който знае какво става. Куейд обели една от шоколадовите пръчки и я захапа замислено, докато човекът от екрана продължаваше да говори.
— Както и да се казваш приготви се за една голяма изненада — лицето на Хаузър внезапно придоби сериозен вид. — Ти не си ти. Ти си аз.
Куейд се задави със сладкиша.
— Без майтап? — извика той като се втренчи в лицето от екрана.
Колата на Рихтер пресрещна другите две коли до потъналата в прах рампа, над която се полюшваше избелял от слънцето надпис „Тойота“. Рихтер хвърли едно око на уреда за следене и видя, че на екрана се е появила малка бледа точица.
— Бинго! — извика той.
Само на стотина метра от тях, Куейд не откъсваше поглед от видеоплеъра. Най-сетне щеше да научи нещо важно!
— През целия си живот съм работил в марсианското крило на Агенцията. С други думи вършех цялата мръсна работа на Кохаген. После, преди няколко седмици срещнах един човек — една жена. И тогава научих няколко неща наведнъж. Но най-важното от тях бе, че през цялото време съм работил не за тази страна, за която е трябвало — Хаузър въздъхна и го погледна с виновен поглед. — Сега не ми остава нищо друго освен да се помъча да поправя грешката си. Куейд замери досадния плъх с остатъка от сладкиша. Колкото и странно да бе, изпитваше симпатия към всички същества, които бяха принудени да живеят в тази ръждясала пустош, мразени и преследвани от хората. Плъхът сграбчи алчно огризката и побягна.