Хаузър се почука по главата.
— Но тук все пак е останало достатъчно мозък, за да изиграя поне веднъж този мръсник Кохаген — и именно това възнамерявам да направя. За нещастие, ако гледаш записа, това означава, че Кохаген ме е изпреварил и този път. И ето, че идва най-трудната част, стари приятелю. Сега всичко е в твои ръце.
Куейд преглътна, без да знае какво да мисли. Щом човекът от екрана смяташе, че това, което преживя досега не е било трудно, то какво ли го чакаше нататък…
— Съжалявам, че те забърках в тази история, но ти си единствения човек, на който бих могъл да се доверя — помъчи се да се извини Хаузър.
Рихтер изтича нагоре по изтърканите стъпала, следван от Хелм и другите четирима агенти. Този път Куейд беше в ръцете им — никакви ескалатори, ненадейно появяващи се влакове и подземни галерии. Този път щяха да го спипат. Рихтер жадуваше в ушите му да прокънти предсмъртния вик на мръсния копелдак.
Плъховете вече бяха два! Новините изглежда се разпространяваха доста бързо в тяхното царство. Куейд се усмихна за миг. Е какво, по дяволите! Той им подхвърли парче от шоколада. Да можеше така лесно да се отърве от ония другите плъхове, които тичаха по петите му…
— Първо най-важното — каза Хаузър. — Трябва да се отървеш от микропредавателя в черепа ти — той почука с пръст между очите си. — Извади от калъфа тингела — той посочи до себе си същия куфар, който стоеше пред Куейд — и го напъхай навътре в носа си.
Вътре в носа ли? Боже, каква идея! Но може би по-добра, отколкото куршум в главата, нещо към което предавателя го водеше упорито.
Той отвори калъфа и извади хирургическия инструмент. Приличаше на металическо пипало на извънземно същество.
Куейд натисна буталото. Отвътре изскочи по-малко пипало, което завършваше с миниатюрни, блестящи челюсти. Заприлича му на змия, която подава глава от дупка в стената, за да сграбчи плячката си и да я притегли навътре. И какво сега — да го пъхне в носа?
— Не се безпокой, механизмът е самонасочващ — успокои го Хаузър. — Трябва само да натиснеш по-силно, за да може инструмента да проникне в максиларния синус.
Куейд си припомни една стара шега: „Когато кучето не ме слуша, аз му давам пържола!“, „Но то сигурно обича пържоли?“, „Е, да, ама не и през носа!“ Той беше точно като това куче, което не обичало да го изтезават, като му пъхат пържола в носа. Само че в случая да се откаже от това изтезание би било равносилно на доброволно приемане на смъртта.
Трябва да го направи. Куейд с мъка овладя отвращението си, пъхна инструмента в една от ноздрите и внимателно го натисна навътре. Лицето му се изкриви от болка. Неведнъж му се бе случвало да се удари по време на работа — болката не му бе непозната — но тук тя имаше някакъв страшно неприятен отенък. Ужасяваше го и фактът, че инструмента се намира в непосредствена близост до черепната стена и мозъка. Представи си, че напъхва телена четка в задръстен канал, за да го прочисти от тинята. После потръпна — как можеше да направи такова сравнение, когато ставаше дума не за друго, а за собствената му носна лигавица.
— И моля те, внимавай — рече от екрана Хаузър. — Този нос е и мой.
Пак се майтапеха с него! Куейд приседна уморено и продължи с неприятната процедура. Металната змия изглежда наистина бе самонасочваща се и знаеше добре къде точно трябва да отиде. Трябваше да събере смелост и да натисне малко по-силно. Божичко, как мразеше цялата тази работа!
Рихтер и хората му заобиколиха пустата сграда и се приготвиха да я претърсят. В ръцете си държаха дребни, но мощни прожектори. Движеха се безшумно и въпреки това пред тях се разбягваха плъхове и птици. Рихтер искрено се надяваше, че шумът от бягащите животни няма да подплаши беглеца. Искаше да го изненада. От една страна, това би могло да спаси живота на няколко души. Трябваше да признае, че за човек, който не познава самия себе си, Куейд се справяше доста добре — само досега бяха загубили осем агента. Нищо чудно — Агенцията си я биваше в подготовката на своите хора! Жалко, че не всички бяха толкова добри!
Като се кривеше от болка Куейд натисна инструмента в стената на синуса. Усети, че тингела подава навътре в лигавицата и веднага натисна буталото.