Как ли прекарва една красива стюардеса скучните часове на полета? Така и така нямаше какво да прави, може би си заслужаваше да разбере. Пък и може да я използва за да научи повече за пътниците. В момевнта всякаква информация щеше да е от полза.
Рихтер се постара да й отвърне с възможно най-милата усмивка, на която бе способен. Помогнаха му уроците по лицемерие, които бе получил от Кохаген.
— Благодаря, мис — рече той. — Надявам се скоро пак да се видим.
Усмивката й замръзна, сякаш беше зърнала отровен паяк в собствената си чанта.
— Искрено се съмнявам, сър — отвърна тя и побърза да напусне компанията им.
По дяволите!
Дебелата жена с мъка се вмъкна в тясната капсула и затъмни вътрешния люк.
— Къде е моята кабина? — запита отново тя, макар че наоколо нямаше никой.
Тя вдигна ръце, хвана се здраво за ушите и дръпна с всичка сила. Изведнъж лицето й се разцепи на две — точно по средата. Кожата на дебелите бузи и подпухналия нос започна да се бели като портокалова кора.
Отдолу се показа лицето на мъж. Това беше Дъглас Куейд.
Той обели до край изкуственото лице, което веднага се сви до предишните си размери. След това Куейд си свали перуката.
— Къде е моята кабина? — повтори изкуственото лице. — Къде е моята кабина?
Куейд го вдигна и му посочи кабината, но лицето не млъкна.
— Къде е моята кабина?
Куейд замахна и удари лицето в стената. Лицето замлъкна.
Куейд се облегна доволен. Известно време лицето мълча, после изведнъж каза:
— Брагодаря.
Не можеше да не се усмихне. Ако не друго, маската си бе свършила работата — беше измамила преследвачите му.
Нямаше никакво намерение да сваля останалата част от дегизировката — роклята и пластовете изкуствено тъкан под нея и по краката, които му придаваха този помпозен вид. Първо, чувстваше се удобно с тях и второ, не искаше да го заварят неподготвен. По-добре ще е да прекара полета в сън и да си сложи маската преди кацане. Нямаше никакъв смисъл да рискува.
Куейд се протегна в тясната койка и огледа любопитно най-забележителото от всички приспособления, които Хаузър бе оставил за него в куфара. Тънките галоши, върху които бяха наложени гъвкави холограми, създъващи илюзията, че е обут с обувки на висок ток, макар в действителност да стъпваше на плоски подметки. Целият ефект целеше да прикрие високият му ръст — жени на висок ток не правеха впечатление с ръста си. Ще трябва да внимава да не се виждат краката над коленете, иначе илюзията ще загуби смисъл. Всъщност, Хаузър бе помислил и за това — роклята се спускаше почти до глезените.
Не само коленете трябваше да крие внимателно. Куейд се нуждаеше от пистолет, но нямаше никакъв шанс да премине през детекторите без алармите да завият. Ето защо, наложи се да потърси нещо по-специално. От едно магазинче със съмнителна слава, Куейд успя да купи макар и доста скъпо пластичен пистолет, направен изцяло от неметални детайли. Гарантираха му, че е неуловим за рентгеновите лъчи. Пластичният материал, разбира се, притежаваше невероятна якост за да издържи на огромното натоварване на изстрела и дори самите куршуми бяха изляти от свръхтвърда пластмаса и напълнени с взривно вещество. Производството и продажбата на подобни оръжия от десетилетия бе обявена за незаконна — но какво ли не може да си купи човек, стига да има пари. Пистолетът имаше още едно безценно качество. Можеше да бъде разглобен на части, които по нищо не напомняха за основното си предназначение — копчета за рокля, гребен за рошавата коса на дебелата жена, резервни токчета за високите обувки — всичко имаше съвсем невинен вид и никой не би могъл да заподозре, че зад тези предмети се криеше оръжие за стрелба. Сглобяването отнемаше доста време, но пистолета си заслужаваше. А след като фалшивия костюм, пистолетът ще е незаменим!
Всъщност, вече бе минал проверка и можеше спокойно да сглоби пистолета и да го постави в чантата, където ще е подръка. После, преди да стигне Марс ще го разглоби на по-малко части, които ще разхвърли из чантата, а някои може да пъхне и в галошите. На Марс едва ли разполагаха с такава скъпа диагностична апаратура, каквато имаше на земния космодрум. Вероятно щяха да се ограничат само с банално претърсване. Мине ли веднъж проверката, Куейд ще може бързо да сглоби оръжието. Ще трябва да промени и закопчаването на роклята, след като копчетата също бяха части от пистолета, но какво да се прави — жените често променяха своя тоалет. Стига да не го помете някой ураганен вятър, роклята ще издържи. На почти лишения от атмосфера Марс, това изглеждаше най-малкото невъзможно.