Куейд се носеше по коридора, после свърна встрани от изхода. Ето че допусна грешка! Вече не е така добър. Шест войника се бягаха по петите му, а след тях идваха Хелм и Рихтер. Още малко и мишката ще падне в капана!
На стената на една от пресечките имаше голям прозорец. Зад него се виждаше пустинния марсиански пейзаж. Атмосферата навън бе разредена почти до вакуум — в тази посока изход нямаше!
Куейд понечи да завие по друг коридор, но оттам пътя му пресече един млад войник. Куейд запрати маската по войника и той я сграбчи инстинктивно. Маската млясна с уста и каза:
— Приготви се за голямата изненада.
Войникът отвори широко очи — и маската експлодира!
Прозорецът се счупи и парчетата полетяха навън, избутани от по-високото налягане на земната атмосфера.
Във въздуха се вдигна вихър, който се понесе към прозореца, помитайки всичко пред себе си. Космопортът бе разхерметизиран като спукан балон! Всички се вкопчиха в каквото могат, за да не бъдат пометени от вихъра.
„Божичко, какъв идиот!“ — помисли си Рихтер. Тъкмо го бяха притиснали до стената и да им изиграе такъв номер! Сега вече всички бяха загазили здраво.
Той видя как Куейд се смъква по парапета на стълбите надолу. С тия мускули, едва ли щеше да има проблеми с измъкването. Не им оставаше нищо друго освен да го гледат как си отива, безсилни да го спрат.
Стоящия близо до прозореца войник внезапно изгуби равновесие, полетя към отвора в стената и изчезна през него. Последваха го почти всички дрехи на Куейд. Той остана само по риза с къс ръкав, гащета и ужасно смешните обувки на висок ток. Но все още не бе изпуснал чантата.
Един от служителите успя да се добере до контролното табло и да включи аварийния блок.
От тавана се спуснаха масивни метални щори за да закрият счупения прозорец и изходите към съседните коридори. След миг всички пътища за бягство ще бъдат блокирани!
СККККРРЦБАНГ! СККККРРЦБАНГ!
Чудесно! Това не само щеше да затвори пътя на въздуха, но и на тяхната жертва — сега вече Куейд не ще успее да се измъкне! Нищо не е в състояние да разбие тези железни бариери!
Рихтер видя, че Куейд се оглежда с безпокойство. „Да, точно така, гадино! Този път няма да ни ми се измъкнеш! И аз собственоръчно ще ти пръсна че…“
Една от бариерите се спускаше насред коридора, близо до Куейд. СККРРРРР!
Куейд се хвърли на пода и се претърколи точно преди…
БАНГ! — хлопна бариерата. Куейд бе изчезнал.
— Не! — извика отчаяно Рихтер.
Желязната щора плътно прилепна към счупения прозорец. Ако въобще имаше капчица мозък в тая тъпа система, трябваше да затвори само този прозорец, а те щяха да се справят с останалото.
Вихрушката във въздуха мигновено утихна. Разнесоха се ужасените викове на туристите. Майната им!
Рихтер изтича при бариерата, зад която бе изчезнал Куейд.
— Отворете! Отворете!
— Не може — рече един от войниците. — Всички са свързани заедно.
Рихтер се обърна разярен към него и стовари тежката дръжка на пистолета върху главата му.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВИНЪСВИЛ
С невъобразим шум и трясък старомодният влак, с какъвто вероятно са се возили в нюйоркското метро още през двадесети век, напусна гарата и веднага влезе в първия тунел. Зад прозореца се чуваше равномерно потракване и проблясваха светлини, сякаш всеки момент желязното чудовище се готвеше да литне над релсите и да се разбие в тавана. Като се прибави към това и блъсканицата, която цареше вътре, картината ставаше съвсем неприятна.
Куейд огледа внимателно спътниците си, търсейки потенциален източник на опасност. Не може да се каже, че бе подходящо облечен за пътуването — дрехите му бяха излетели през счупения прозорец на космодрума и единственото, което стискаше в ръце бе чантичката. Още преди да се качи на влака я намачка и се опита да й предаде вид на най-обикновен пакет. Но изглежда никой не му обръщаше внимание. Местните жители (всеки, който прекара повече от година в колонията се счита за местен) разговаряха тихо помежду си и той се заслуша в приказките им.
— Докато те нямаше, — обясняваше един от марсианците на своята съседка — Кохаген вдигна цената на въздуха.
— Какво, пак ли? — възкликна възмутено тя. — Но той я вдига за трети път през последните два месеца.
— Да, а междувременно заплатата ни остана същата.
„Интересно“ — помисли си Куейд. На Земята никой не говореше за цената на въздуха, когато трябваше да се привлекат колонисти за Марс. Напротив, непрестанно се подчертаваше, че пристигащите ще получат солидна премия като за начало.