Куейд внезапно осъзна, че от известно време шофьорът се опитва да го заговори.
— Мм-хъм. Мисля, струва ми се… че не знам.
Бени го погледна учудено.
— Какво бе, човек, ти не знаеш дали си за пръв път на Марс?
Макар и да звучеше някак объркано, това си бе самата истина. Някой в неговото собствено тяло вече е бил на Марс, но самия Куейд никога не бе стъпвал тук. Ако някой ден възстанови паметта си, ще може да казва, че е бил…
Той поклати глава. Колкото повече научаваше, толкова по-несигурен в знанията си ставаше.
Тунелът отново излизаше на площад, този път в бедната част на града. Контрастът, в сравнение с блестящите квартали на отвъдната страна бе направо шокиращ. От едната страна — широки, чисти булеварди и прекрасни гледки зад просторните куполи, от другата — мрачни, тесни улички, навяващи клаустрофобия. Тук цареше вечна нощ. Мъждукащи лампи едва осветяваха околността. Единствената по-ярка светлина идеше зад тях, откъм тунела. Причината едва ли се дължеше на часовата разлика — марсианският ден е само с половин час по-дълъг от земния и никак не бе трудно за земния човек да се адаптира към него. По-скоро мрачния изглед се дължеше на подземния характер на града. Куейд имаше чувството, че е дошъл да живее в мина. Нищо чудно, че наричаха квартала долен.
В мрака наоколо се движеха тъмни сенки. По всичко изглеждаше, че значителна част от местната популация е деформирана по един, или друг начин. Куейд потрепера.
Сградите бяха порутени и покрити с какви ли не надписи. Налудничавите идеи изглежда тук бяха на мода. Периодически се срещаха обявления, че се издирва Куато, придружени с астрономически награди за главата му. Подобно на обявленията във влака и тези нямаха снимка. Куато, митичният лидер на Марсианския Фронт за Освобождение. Само един поглед бе достатъчен за Куейд, да разбере защо тези хора толкова жадуват за свобода. Дори и да са вложили надеждите си в несъществуващ човек — какво пък, това е по-добре отколкото да живееш без никаква надежда.
За миг нещо изплува от забравените дълбини на паметта, но докато успее да го улови, то изчезна отново. Възможно ли е в него да се крие тайната, която ще донесе на Марс свободата? Свобода, но от какво? Истина е, че бедността е ендемична — има я и на Земята. Едва ли ще може като магьосник да махне с магичната пръчица и хората да бъдат свободни.
Ами ако може?
Куейд видя, че тук войниците патрулират по улиците по двойки. Омразата между тях и местните жители бе съвсем осезателна. Имаше ли някакъв начин да излязат тези хора от гетото и отново да зърнат слънчева светлина? Имаше ли начин слънчевите лъчи да огреят и техните домове?
Той поклати глава. Какво би могъл да разбира той от подобни проблеми? Това беше работа на други — политици, психолози… Пък и такива са условията на Марс — сурови и непригодни за човешко съществуване.
По улицата пред тях вървеше полюшвайки бедра сексапилна жена, която държеше малко дете за ръка.
— Не е лоша, а? — подхвърли Бени.
Куейд трябваше да се съгласи, че дори дупка като тази си има своите светли моменти. В мига, в който минаваха покрай жената, той се извърна заинтригуван и погледна лицето й.
Беше ужасно деформирано. Детето беше белязано със същия вроден дефект. Мракът и бедността не бяха единствените нещастия в този окаян район! Куейд се обърна към Бени.
— Кажи ми, защо тук има толкова много…
— Мутанти? — допълни Бени, като видя объркването му. — Евтини жилища, приятел. Въздушният пласт е недостатъчен за да спре лъченията.
О! Куейд знаеше, че добре подбрания материал за купол е в състояние да спира вредните космически лъчения, без да прегражда пътя на слънчевите лъчи. Но материал от по-ниска категория просто ще пропуска всички лъчи. Марс е по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята, но и двете планети са еднакво изложени на космически лъчения. На Земята обаче, като преграда пред тях се изправя озонния слой, макар че и той е значително увреден от промишлените отпадъци, които човек изхвърля в атмосферата. Това всъщност е основната причина за скокообразното нарастване на раковите заболявания. Едва през последното десетилетие, политиците се вслушаха в предупрежденията на учените и започнаха да разработват програми за решаване на този проблем. Решаването изискваше много време и най-вече — огромни капиталовложения, но то вече бе започнало да дава първите си резултати. Тук, на Марс, проблемът изглежда не опираше само до възникването на ракови заболявания — лъченията тук водеха до генетични увреждания. Няма по-страшна тирания от тази, която тегнеше над главите на местните жители. Тирания, кореняща се в самите условия на живот на планетата.