Възможно ли бе да има някое бързо и универсално решение? Светкавична промяна, която да върне надеждата на тези отчаяни хора. Не това бяха само неизпълними мечти.
Таксито най-сетне спря пред „Последно пристанище“. Дори за местния стандарт мястото изглеждаше направо ужасно.
— Сигурен ли си, че искаш да влезеш вътре, мой човек? Има реална опасност да хванеш някоя болест.
Разумно предупреждение! Куейд също не изпитваше никакво желание да влиза в този вертеп. Но нали именно тук го пращаше тайнствения му събрат по тяло!
Не му оставаше друг изход. Каквото и да се криеше зад това мистериозно послание, единствения начин да разбере е като влезе вътре.
— Знам едно много хубаво местенце, малко по-надолу — предложи му Бени. — Момичетата са доста чисти, алкохолът не е много разреден и…
— И шефът пуска по нещо на шофьорите, които му водят клиенти — завърши вместо него Куейд.
Бени се обърна и се престори на обиден, но на лицето му цъфтеше усмивка. Устата му бе пълна с развалени зъби, само на два имаше златни коронки — едната във формата на звезда, другата — на слънце.
— Ей, мой човек, вкъщи ме чакат шест гладни гърла.
Куейд му подаде няколко банкноти.
— Заведи ги на зъболекар.
Бени се развълнува, като видя колко пари му дават. През това време Куейд отвори вратата и излезе. Докато Бени вдигне глава от парите, той вече се приближаваше към бара.
— Ей, мой човек! — извика зад гърба му Бени. — Да знаеш, че ще те чакам. Колкото и да се забавиш. Да запомниш — Бени се казвам.
Да, Куейд го бе запомнил. Той се обърна за последен път, помаха с ръка на Бени и след това влезе в „Последно пристанище“. Дано не правеше голяма грешка.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
МЕЛИНА
Куейд спря пред входа и огледа вътрешността. По всичко личеше, че това е някакъв долнопробен публичен дом за миньори. Наоколо кръстосваха полуразголени момичета, които замъкваха уловените клиенти нагоре по стълбите. Ако се съди по рекламата не биваше да се очаква нещо повече. Нито по-малко.
Куейд приседна на бара до няколко миньора. Един нафукан барман се приближи към него и зачака поръчката. Имаше едро тяло и грозно, покрито с белези лице — очевидно беше човек с положение и тежест в този престъпен бордей.
— Търся Мелина — рече Куейд.
На лицето на бармана се изписа подозрителност.
— Заета е в момента. Но Мери е свободна.
Мери, сексапилна проститутка с разкошни форми се появи сякаш отникъде и обгърна широките рамене на Куейд.
— Не съм свободна — каза тя с проточен глас. — Вече съм заета.
Куейд я погледна отблизо. Мери имаше три добре оформени гърди, които се полюшваха над съвсем прозрачния и специално ушит за целта сутиен. Сигурно на всеки друг, който си падаше по екстравагантни перверзии щеше да му се завърти главата при това изобилие! Но той си спомни за Лори и за измамното щастие, което имаше с нея. Сексът сега не бе най-важното.
— Благодаря. Ще почакам.
— Земен боклук — каза Мери. Друго не би могло и да се очаква от нея.
Тя се изпърдя и после величествено пое към следващия клиент. Виж, това вече бе неочаквано за Куейд. Изглежда нямаше достатъчен опит с подобни места.
Той отново насочи вниманието си към бармана. Протегна небрежно ръка и му подаде една червена банкнота.
Барманът изведнъж започна да се държи приятелски.
— Бедата е там, друже, че Мел е малко странна. Общо взето избягва да се среща с друг, освен с нейните най-близки почитатели.
Ако тази жена наистина може да си позволи подобно поведение в пропаднало място като това, тя трябва да е нещо много специално!
— Повикай я. Сигурен съм, че ще ме хареса.
Барманът го погледна объркано и след това с известна неохота, която още повече разпали любопитството на Куейд се наведе към масата под стълбите и извика:
— Ей, Мел — настъпи пауза, през която никой не се отзова на повикването. — Мелина.
Куейд погледна към мястото, накъдето се гледаше барманът. На масата, в компанията на няколко миньора седеше жена и в този момент всички се смееха гръмогласно. Жената беше приседнала с гръб към бара, на коляното на някакъв мрачен на вид тип. Един от миньорите, който беше обърнат с лице към тях, най-сетне забеляза опитите на бармана да привлече вниманието на жената и й каза нещо. Мелина се обърна.
Куейд я гледаше парализиран.
Това беше момичето от неговите сънища!
— Тя е с Тони — промърмори барманът. — Предупреждавам ви, мистър, ако не обичате да се биете…