— Има някои неща, за които си заслужава човек да се бие — прекъсна го Куейд.
— Тогава, нека това да стане навън. Моят шеф държи на мебелите.
Лицето на Мелина бе побледняло, сякаш бе преживяла страшен шок. Очите й подскочиха към миньора до нея, след това отново се впиха в лицето на Куейд. Най-сетне тя изглежда взе решение. Надигна се от коляното на Тони и приближи, полюшвайки бедра, към бара. Куейд очакваше търпеливо как ще свърши всичко това. Той разбираше, че му предстои изключително важна среща — но от какъв характер ще е тя? Тази жена приличаше на образът от сънищата само на пръв поглед. Твърде малко достойнство имаше в пошлата, перверзна усмивка, с която го оглеждаше, докато се приближаваше към него.
— Да пукна, ако това не е неукротимия куродървец — каза Мелина. Тя пристъпи до него и го млясна по бузата. След това обгърна раменете му и опипа мускулите. — Все така ненаситен, а? — Мелина сведе поглед надолу. — Оооо. Абе, с какво го храниш тоя?
Куейд изведнъж осъзна, че това, което става е само представление за присъстващите, а разговорът между тях тепърва предстоше и то на четири очи. Дори да имаха нещо да си казват, очевидно тук не му беше мястото. Не му оставаше нищо друго, освен да влезе в ролята, която му бяха натрапили.
— С блондинки — и така си беше, Лори беше блондинка.
— Ама май още е гладен — тя го задърпа към стълбите. В мига, в който минаваха покрай масата с миньорите Тони протегна крак и им пресече пътя.
— Къде си мислите, че отивате, вие двамата? — викна им той.
— Спокойно, Тони — рече Мелина. — И за теб ще има.
Изглежда Тони не остана доволен от отговора. Той сграбчи Мелина за ръката и отново я дръпна на коленете си.
— Аз дойдох пръв! — извика мрачният мъж и се обърна към Куейд. — Вземи си номерче, друже!
Куейд се наведе и стисна Тони за китката.
— Ние да не сме в бръснарница — рече той.
Тони го гледаше, сякаш не можеше да разбере какво му казват.
— Джордж, — обади се с уморен глас Мелина. — Опитай се да вразумиш тази маймуна.
Миньорът, който седеше на отсрещния край на масата вдигна очи към нея. Имаше спокоен и самоуверен вид.
— Не искаш ли малко да се поразходиш? — каза най-накрая той на Тони. — Остави големия човек да си почине — с огромна неохота Тони пусна ръката на Мелина. Чак тогава Куейд пусна неговата.
— Да пукнеш дано — изсъска злобно Тони.
Мелина стана и продължи към стълбите. Куейд я последва като не изпускаше от очи Тони — и останалите. Ако в този миг се появят хората от Агенцията… — изведнъж той забрави всичко, сащисан от това, което се спускаше срещу тях по стълбите.
Беше жена-джудже. Главата й едва стигаше до кръста на Куейд, облечена бе в спортен екип. Тя огледа с любопитство Куейд.
— Тъмбелина, скъпа — рече Мелина. — Ще бъдеш ли така добра да се погрижиш за Тони? Изглежда, че са му влезли мравки в гащите.
Джуджето кимна, без да откъсва възхитен поглед от широките рамене на Куейд.
— Ако на теб ти потрябва помощ, викай — рече тя с многозначителна усмивка.
Двамата се качиха на горния етаж и Мелина се обърна към него. Гледаше го с поглед, който обещаваше много и най-различни удоволствия. Тя отвори една от многобройните врати в коридора и го пусна да влезе пред нея.
Мелина внимателно затвори вратата, обърна се към Куейд и ненадейно го зашлеви през лицето.
— Копеле мръсно! — процеди през зъби тя. — Значи си жив! Аз си мислих, че Кохаген те е измъчвал до смърт!
— Извинявай, че не съм умрял — едва успя да промълви изненадания Куейд.
Всичко в държанието й се бе променило напълно. Сякаш със затварянето на вратата бе изчезнала евтината курва. Пред него стоеше интелигентна и знаеща какво иска жена, която дори в гнева си се държеше с необходимото достойнство. Куейд не знаеше как да разбира тази внезапна промяна.
— Не можа ли поне да ми телефонираш? Дали въобще те интересуваше какво е станало с мен? Поне мъничко не ти ли беше любопитна, а?
Куейд я гледаше загубил ума и дума. Тази жена му харесваше хиляди пъти повече от онази долу в бара, но дори и нея не можеше да разбере. Очите му не изпускаха нейните.
Изглежда, че с избухването гневът на Мелина се поуталожи малко. Напрежението в държанието й изчезна. Тя затвори очи и се подпря на вратата. После пак го погледна, но този път в очите й имаше сълзи.
Изведнъж Мелина вдигна ръце и го прегърна. След това го целуна страстно. Куейд продължи да я гледа още по-изненадан от преди, без да знае нито какво да каже, нито какво да направи.
— Божичко, Хаузър… ти си жив! — проплака тя. Значи наистина го познаваше! Иначе откъде ще знае истинското му име? Той направи безуспешен опит да я откъсне от себе си. Не беше дошъл тук за това, но чувстваше, че я желае силно.