— Мелина… Мелина… — наистина ли това бе името й? Отиваше й, но пък не пробуждаше нищо в подсъзнанието му. Сърцето му блъскаше лудо, той събра сили и я отстрани. — Мелина!
Тя пое дълбоко въздух и го погледна с разплакани очи.
— Какво?
— Трябва да ти кажа нещо…
Тя се спря и зачака заинтригувана от това въведение. Куейд продължи с известна мъка.
— Аз… не те помня — звучеше прекалено просто, но Куейд сметна, че за начало е добре. Образът от съня беше точно това — само образ без никакво съдържание. Той не познаваше тази жена, точно както не познаваше и Хаузър. Нима наистина е бил с нея, там, отвън, в подножието на Пирамидалната планина?
Мелина пое няколко дълбоки глътки въздух. Имаше объркан вид.
— За какво говориш? — попита го тя.
— Аз не те помня. Не помня нищо за нас. Дори не помня себе си.
Мелина се изсмя недоверчиво.
— Какво, да не си получил внезапно амнезия? — каза тя. — А как се появи тук?
Ето че стигнаха до най-важния въпрос.
— Хаузър ми остави бележка.
Мелина изглежда все още не можеше да вникне в сериозността на разговора.
— Хаузър ли? Ти си Хаузър.
— Не, вече не съм — тя го погледна изненадано. — Сега съм Куейд. Дъглас Куейд.
На устните на Мелина разцъфна усмивка.
— Хаузър, ти си си загубил ума.
— Не съм си го загубил. Кохаген го открадна. Открил е, че Хаузър работи за другата страна и го е превърнал в някой друг — Куейд сви рамене. — В мен.
Мелина го огледа подозрително.
— Говориш като побъркан.
— След това ме прехвърлил на Земята — Куейд пое дъх и продължи — при друга жена и отвратителна работа.
— Жена ли каза? — в очите й блесна огън. — Да не искаш да кажеш, че си се оженил?
Куейд изведнъж почувства, че е стъпил на хлъзгава почва и побърза да се отдръпне.
— Всъщност, тя не беше моя жена — отвърна объркано той.
— О, колко съм глупава — пресече го саркастично Мелина. — Но разбира се, тя е била жена на Хаузър.
— Виж, — побърза да обясни Куейд — хайде за малко да забравим тази жена.
— Не! — яростно извика Мелина. — Да забравим! Тия не ми минават! Омръзна ми вече! Омръзна ми с твоите лъжи!
— Защо ще трябва да те лъжа? — той беше отчаян. Толкова близо бе до възможността да попълни липсващата информация за себе си, но изглежда това никога нямаше да стане.
Мелина продължи с леден глас.
— Защото все още работиш за Кохаген.
— Не ставай смешна — отвърна кратко той. Но това беше грешка. Тя почти бе плюла в лицето му.
— Никога не си ме обичал, Хаузър! Използва ме, за да се промъкнеш вътре.
— Вътре в какво?
Тя стана още по-подозрителна.
— Мисля, че най-добре ще е да си вървиш — Мелина стана от леглото.
Точно това най-малко бе желал и не само заради страстта, която изпитваше към нея.
— Мелина, Хаузър има нужда от мен за да направи нещо — той посочи към главата си. — Той каза, че вътре има достатъчно, за да се справи с Кохаген веднъж завинаги.
— Няма да стане! — озъби се тя. — Тоя път няма да се хвана на въдицата.
— Помогни ми да си спомня — каза изправяйки се той. Пристъпи към нея, но тя се отдръпна назад.
— Казах ти, махай се!
— Мелина! — помоли я той. — Опитаха се да ме убият!
Тя се наведе и пъхна ръка под леглото. Изведнъж Куейд осъзна, че гледа право в дулото на пистолет, който тя бе измъкнала отдолу.
— Така ли? — запита подигравателно Мелина.
Той надзърна в пълните с решимост очи. Никаква надежда не видя вътре.
Проклятие! Не го терзаеше само загубата на информация, имаше и нещо, което го засягаше лично. Ето че най-сетне бе открил жената от сънищата, жената, за която бе мечтал, а излизаше, че тя го мрази.
Подавен от чувството за невъзвратима загуба, той се обърна и излезе от стаята. В мига, в който затвори вратата Мелина престана да се владее и избухна в плач. Каква глупачка е била да вярва, че Хаузър я обича!
Спомни си как се бе присъединил към силите на бунтовниците — горящ от желание да се бори срещу тиранията на Кохаген, за свободата на подтиснатите марсиански жители. Кохаген трябва да е имал доста ниско мнение за бунтовниците, за да си мисли, че така лесно ще успее да внедри сред тях свой шпионин. Тя се бе постарала през цялото време да държи Хаузър настрана от всякаква информация за Куато.
Двамата получиха задача да работят в група за събиране на сведения. Мелина беше натоварена със задачата да го следи и макар отначало да го подозираше, сърцето й постепенно я предаде. Мъжът до нея се оказа интелигентен, чувствителен и с магнетична привлекателност, а освен това твърдеше, че я обича. Преди да възпре чувствата си, тя вече бе влюбена на свой ред в него. Като си спомни сега за това, тя се разплака още по-горчиво. Как е могла да допусне такова нещо? Бунтовничка да се влюби в шпионин на Агенцията? Какъв срам!