Когато Хаузър изчезна, тя се помъчи да го забрави. Представи си го, че се е върнал в тълпата от агенти и лакеи на Кохаген, които ненавиждаше.
Но не успя. Още в мига, в който го зърна в бара, я завладяха всички стари чувства към него. Усещаше, че той се опитва да я използва именно поради привързаността й към него. Да я измами — с разни смехотворни приказки за амнезия и мозъчни имплантати. Това бе по-скоро обидно предизвикателство към нейната интелигентност и тя се опита да го забрави, макар това да й причиняваше болка. Но какво друго й оставаше? И все пак знаеше, че дълбоко в сърцето си все още го обича.
Долу в бара, Бени обгръщаше страстно тялото на Мери, която макар и с неудоволствие го оставяше да я опипва.
— Казах, че съм на разположение, а не че съм свободна — напомни му тя.
— Не прося безплатни услуги, сладурче — протестира той. — По-скоро нещо като комисионна.
В този миг той зърна прегърбената фигура на Куейд да слиза по стълбите.
— Ще продължим след малко — обеща й Бени. Той изтича да пресрещне Куейд пред вратата.
— Ей! Нещо не се забавихте много.
Куейд му се озъби и излезе.
Отвън площада бе претъпкан с народ. Куейд се стараеше да заобикаля отдалече патрулните двойки. Бени подтичваше след него.
— Някога правил ли си го с мутант? — попита го Бени.
— Не.
— Познавам едни сиамски близначки — рече Бени. — Човече, няма да знаеш дали си на земята или в небесата!
— Нещо не съм в настроение — каза Куейд. Разговорът сякаш наливаше масло в огъня. Колко хубаво щеше да е — би могло да бъде с Мелина! Но как да я убеди в чувствата си, след като не помни нищо от предишната им връзка?
Бени продължаваше да се влачи подир него.
— А какво ще кажеш за някой псих? — настояваше той. — Не искаш ли да ти гледа някой психосенс?
И ще може ли да му каже как да се оправи с Мелина? Едва ли!
— Къде ти е колата? — Бени посочи към отсрещния край на улицата. Куейд въздъхна. — Закарай ме в хотела.
Бени вдигна рамене. Колата се понесе по тъмните улици и най-сетне навлезе в ярко осветения тунел. Куейд мълчеше. Направи каквото можа.
Но този път от яркоосветените улици не му стана по-леко на душата.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДЖМАР
Куейд се бе изтегнал на леглото в стаята си, в хотел „Хилтън“. Нощта тук бе относително понятие — за туристи една, а за местните друга. По-дългия с близо половин час марсиански ден отдавна не тревожеше марсианците, но за туристите, пристигнали току-що от Земята адаптацията бе доста трудна. Ето защо всяка стая можеше да се нагласи на различен денонощен цикъл, според желанията и изискванията на нейния обитател. Куейд въобще не си направи труда да променя този цикъл и го остави така, както го бе програмирал предишния наемател. Сигурно и той е бил турист от Земята като него. Затова макар навън да бе все още късен следобед, в стаята цареше нощен мрак.
Хрътките на Кохаген все още не бяха надушили дирите му. Дали наистина бе прикрил следите си, или просто изчакваха нейде навън подходящ момент, за да го премахнат? След няколкото безуспешни опита, положително си бяха взели бележка и следващия път ще пипат по-внимателно. Най-вероятно просто искаха да избягнат някоя касапница насред един от най-оживените хотели на планетата. Сигурно няма да изложат на риск спокойствието на туристическия сезон само заради една погрешна или прибързана стъпка. Така че тази привидна безопасност бе по-скоро моментна, но всъщност, кой би могъл да знае със сигурност какво се крие зад нея? За по-сигурно Куейд реши да постави вързоп от чаршафи в леглото, а той да спи някъде другаде.
Но не оцеляването бе това, което занимаваше мислите му в момента. Все се връщаше на Мелина. Какво още трябваше да стори за да спечели доверието й? Вече бе напълно уверен, че именно тя е жената от неговите сънища. Друга на нейно място щеше да направи опит да го съблазни и да изпомпа от него колкото може информация, а после да го предаде на неговите преследвачи. Мелина не направи това — тя просто го изгони. Само в едно бе спечелил от неудачната среща — вече й вярваше повече от всякога. Но това едва ли щеше да му помогне да си възвърне загубеното доверие на Мелина.
Е, най-добре ще е да поспи. Така поне има надежда да се срещне отново с нея в съня си и да потърси начин да се сближи с жената, която бе отхвърлила любовта му. Имаше нужда от почивка. Малко преди да си легне той хапна от марсианските шоколадови пръчки, глътна няколко таблетки с витамини и сега се чувстваше по-добре. Не беше голям почитател на сладкото, но шоколадовите пръчки някак го сближаваха с Хаузър и това поддържаше в него надеждата, че ще може да си спомни нещо по-важно. Куейд не беше кой знае какъв специалист по въпросите на човешката психика, но беше уверен, че колкото повече се забърква с нещата, които в ежедневието са вълнували Хаузър, толкова по-голяма е надеждата да разбере мотивацията на този човек. А това би могло да му спаси живота или поне да го изпълни с повече смисъл и съдържание.