Ако само можеше да изрови онази страшна тайна, която се криеше в собствената му глава — тогава може би щеше да си разчисти сметките с Агенцията и със самия Кохаген. Само да можеше!
Изведнъж на вратата се почука. Куейд замръзна, готов за всичко. Дали главорезите щяха да почукат преди да нахлуят при него?
На вратата се почука отново.
— Мистър Куейд?
Той се поколеба, след това реши да отговори. В края на краищата, ако бяха неговите преследвачи досега да са разбили вратата, или вече да стрелят през нея.
— Да?
— Трябва да говоря с вас — за мистър Хаузър.
Куейд не бе произнасял това име пред никого в хотела. Тук беше регистриран като Брубейкър. Значи човекът отвън не бе случаен посетител. Гласът му се стори познат и той се помъчи да си спомни откъде. Но така и не успя.
Не биваше да рискува. Извади пистолета и го зареди. Още щом се бе прибрал в стаята, той бе събрал всички части, разхвърляни сред вещите и ги бе сглобил. Куейд се приближи тихо да вратата и застана встрани от нея.
— Кой сте вие? — запита той.
— Д-р Еджмар — чу се приглушен глас. — Работя в корпорация „СПОМЕНИ“.
Настъпи пауза. Не след дълго Еджмар проговори отново.
— Малко е трудно за обяснение. Ще бъдете ли така добър да ме пуснете да вляза? Не нося оръжие.
Куейд внимателно открехна вратата и надникна отвън, с готов пистолет в ръка.
Пред вратата стоеше един безвреден на вид интелектуалец. Още в мига в който го зърна, Куейд се досети къде е чувал гласа му. Това бе говорителят от рекламния видеоклип на корпорация „СПОМЕНИ“, който бе видял в метрото на Земята. Като че ли именно от тази реклама бе започнало всичко.
Куейд насочи пистолета към мъжа и огледа внимателно коридора.
— Не се безпокойте — рече Еджмар. — Сам съм. Мога ли да вляза?
Куейд протегна ръка, сграбчи неканения посетител и го издърпа в стаята, след което затвори вратата. Обискира го, но не намери никакво оръжие.
— Това, което ще ви кажа, е малко трудно за възприемане, мистър Куейд.
— Слушам — отвърна Куейд.
— Страхувам се, че в този момент вие не сте тук.
Куейд едва успя да подтисне смеха си, макар че бе ужасно напрегнат.
— Знаете ли, докторе, още малко остава да ви повярвам — може би точно това бе целта му! До този миг поне не бе споменал нито Кохаген, нито Мелина, но ако го бе сторил само щеше да си навлече още по-тежки подозрения. Например, ако се бе опитал да го убеди, че го изпраща Мелина, а всъщност целеше да го заведе право в лапите на Кохаген. Но това с което започна разговора му се стори направо забавно в този напрегнат момент. Какво би спечелил Кохаген, ако успее да убеди Куейд, че той всъщност не е тук? Далеч по-лесно би било направо да го изпрати някъде — например в ада, с помощта на някой точно изстрелян от засада куршум.
— Както вече ви казах, в този момент вие не сте тук — настоя отново човекът срещу него. — И аз не съм тук.
Що за халюцинация, щом докторът може да я споделя със своя пациент? Куейд протегна ръка и сграбчи рамото на своя събеседник, сякаш да провери дали е от плът.
— Много интересно. И къде сме ние?
— В „СПОМЕНИ“.
Куейд за миг загуби своята самоувереност. Възможно ли бе това да е обяснението? Да, той отиде в „СПОМЕНИ“, но единственото, което се случи там бе, че получи тежкостепенна дезориентираност. Най-точно бе да се каже, че светът, в който живее се срина в един миг и той се превърна във вечния беглец.
— Точно в този момент вие лежите завързан в креслото за имплантация — продължи Еджмар. — И аз се свързвам с вас с помощта на дистанционно управлявана психосонда.
— Аха, разбирам — значи в момента аз сънувам! — рече подигравателно Куейд. — И всичко, което става е част от приятната ваканция, осигурена ми от вашата корпорация.
Само че едва ли в подобен пакет от имплантирани мечти щеше да има такава болезнена и тъжна сцена като момента, в който Мелина го изгони. Само реалността бе способна на подобна жестокост към него!
— Не съвсем — продължи Еджмар без да обръща внимание на сарказма на Куейд. Докторите изглежда се научават отрано да не се влияят от поведението на своите пациенти. — Това, което вие изживявате е свободна халюцинация, базирана само донякъде на нашите записи. Но в основата си, вие сте създателят на всички събития в този халюцинаторен свят.
Това накара Куейд да се замисли. Наистина — ако предположи, че мозъкът му е отхвърлил предложения запис за любовната връзка с Мелина и на негово място е развил някакви собствени фантазии? И така неговата подозрителност става нейна подозрителност в съня и тя го отблъсква. Някъде беше чел, че подобно нещо е възможно, май го наричаха трансферация или нещо такова. В такъв случай той е в състояние да унищожи собствения си мозък!