И въпреки всичко Куейд все още не можеше да повярва.
— Добре, ако това е моя халюцинация тогава кой те е поканил теб?
— Аз бях изкуствено имплантиран, именно за да предотвратя подобни инциденти — отвърна без никакво колебание Еджмар. След това продължи още по-убедително. — Неприятно ми е да ви го съобщя, мистър Куейд, но вие имате остра шизоидна емболия. По никакъв начин не можем да ви извадим от собствената ви халюцинация. Изпратиха ме за да ви убедя да се върнете в реалния свят.
— Под реалния разбирате не този, в който сме в момента, така ли? — попита го Куейд.
— Помислете, мистър Куейд. Вашият сън започна по средата на процедурата по имплантиране. Всичко, което се случи след това — стрелбата, преследването, пътуването до Марс в първокласна кабина, стаята тук, в хотел „Хилтън“ — всичко това е част от поръчката, която направихте в „СПОМЕНИ“.
— Това, което говорите е пълна глупост! — възрази Куейд, но вече беше започнал да се опасява, че не е така.
— А какво ще кажете за момичето? — запита с безизразен глас Еджмар. — Брюнетка, с едри гърди, страстна и скромна, точно каквато си поръчахте. И това ли са глупости?
— Тя е истинска — каза Куейд. — Сънувах я още преди да дойда в „СПОМЕНИ“.
— Мистър Куейд, чуйте се само какви ги приказвате — прекъсна го неговия събеседник. — Тя е истинска защото вие сте я сънували?
— Точно така — Куейд наистина вярваше в това, макар да не очакваше, че ще убеди доктора.
Еджмар въздъхна обезкуражен.
— Може би това ще ви убеди. Ако обичате, бихте ли отворили вратата?
Куейд притисна пистолета в ребрата на Еджмар.
— Ти я отвори!
— Грубостта е излишна в случая — доктор Еджмар изправи рамене и се отправи към вратата.
Куейд се промъкна зад него, готов на всичко.
На всичко друго, но не и това, което видя.
На прага стоеше Лори!
Куейд направи всичко възможно да прикрие изненадата си. Лори сякаш бе по-красива и привлекателна от всякога, красивите й гърди се разкриваха малко повече от допустимото, на лицето й, точно под окото имаше мъничка, но добре изразена червенина от дулото на пистолета, с който я бе ударил. Изведнъж му стана мъчно, че го е направил, никога преди това не я бе удрял.
Лори го гледаше с опънато лице, сякаш с мъка сдържаше сълзите си. В очите й се четеше безгранична обич — нямаше ни най-малък намек на съмнение, че някога е била нещо друго освен неговата вярна и възлюбена съпруга.
— Мили…
Но нали тя стреля по него! Нахвърли се върху него, опита се да го убие с кухненския нож. Раните от тези атаки още не бяха заздравели по тялото му. Опита се да отвлече вниманието му, докато дойдат Рихтер и Хелм. А после му каза, че целият им съвместен живот е бил имплантиран, с изключение на последните шест седмици. Мили?
Божичко, как само му се искаше да й повярва! Ако това наистина е сън, то тогава тя никога не се е нахвърляла върху него и все така го обича.
— Моля, заповядайте, мисис Куейд — обади се Еджмар.
Лори пристъпи колебливо през прага. Бедрата й се полюшваха както преди — нещо, което винаги го е влудявало от страст. И все още го влудяваше. Може и да не я обича, но със сигурност може да се каже, че не я мрази!
Тогава, защо в съня си й бе дал такава отвратителна роля? Дали това не бе само израз на някакъв подсъзнателен стремеж да я замени с жената от Марс? В това имаше някаква логика, макар и аморална. Всичко бе така объркано!
И все пак не бива така лесно да й се доверява! Куейд притегли Лори към себе си и я обискира набързо. Докато пръстите му тършуваха из дрехите и докосваха гърдите й, душата му стенеше по красивото й тяло. Колко пъти бе притискал в страстните си обятия тази вълнуваща плът и колко удоволствия бе получавал от тази жена, която продължаваше да твърди, че е негова законна съпруга. Как можеше да се съмнява сега в нея?
— Предполагам, че и ти не си тук в този момент — каза той с дрезгав глас. Усещаше, че вече става досаден, но какъв друг изход му оставаше? Една единствена грешка би била равна на катастрофа.
— Аз съм тук, в „СПОМЕНИ“ — рече простичко тя.
Куейд се изсмя и я отблъсна. Но отвътре все така го болеше. Как му се искаше в този момент Лори да изкрещи, да му каже, че го мрази, да се нахвърли върху него! Тогава поне щеше да се чувства оправдан в грубостта си към нея, независимо дали сцената бе измислена или реална.