— Аз те обичам, Дъг — каза тя и очите й се напълниха със сълзи.
— Точно така. И затова се опита да ме убиеш! — той реши да се бори докрай, та дори и само в съня си.
— Неее! — възпротиви се тя и внезапно избухна в плач. — Никога не бих ти причинила болка! Аз те обичам. Искам да се върнеш при мен — отчаянието й направо му късаше сърцето.
— Да не повярваш — промърмори той. Но вече не бе така сигурен в себе си. И все пак, колко хубаво щеше да е, ако можеше да я прегърне и…
— Кое не е за вярване, мистър Куейд? — попита Еджмар. — Че в момента имате параноиден пристъп на базата на остра психоневротична травма? Или че… — гласът му стана подигравателен. — Или че вие сте непобедим таен агент от Марс, жертва на междупланетна конспирация, целяща единствено да го превърне в строителен работник?
Куейд почувства, че започва да губи почва под краката си. Сякаш всичко съвпадаше, дори придобиваше нова окраска след обясненията на доктора! И наистина, как иначе може да се обясни цялата тази бъркотия освен като дело на един нездрав халюциниращ разум?
В очите на Еджмар се четеше съчувствие и симпатия.
— Дъг, колко от нас са герои? Ти си един чудесен, изпълнен с достойнство мъж. Имаш красива жена, която те обича.
Лори го гледаше с любов.
— Имаш хубава работа, бъдещето ти е осигурено — продължи Еджмар. — Животът е пред теб, Дъг — той се намръщи добродушно. — Но ти трябва да пожелаеш да се върнеш в реалността.
Най-сетне всичко си заставаше на мястото. Куейд вече бе напълно убеден. Изглежда наистина е станал жертва на желанието си да бъде герой, но после всичко се е изродило в този нереален, измислен кошмар. Искал е да има красива жена — но нали има Лори. Е, косата й не е черна, но нима това може да бъде причина да се раздели с нея? Като си спомни само, как се отнесе с него Мелина…
— Какво трябва да направя? — попита той.
Еджмар протегна към него ръката си, в шепата стискаше мъничка таблетка.
— Изпий това.
— Какво е то? — Куейд не беше чак толкова глупав, да повярва че една въображаема таблетка ще може да стори онова, което самото въображение не може.
— Това е символ — обясни Еджмар. — Символ на твоето желание да се върнеш към реалността. — Вътре в твоя сън, ти ще заспиш.
И ще се събуди в реалността? Да, това се бе случвало и преди, когато бе паднал в бездната, за да се събуди в собственото си легло с Лори до него. Колко привлекателно изглеждаше предложението на доктора! Изпиваш една таблетка и всичко свършва. Привлекателно и логично — в живота бе точно така, човек изпива лекарството за да оздравее. А в съня го изпива за да пожелае да оздравее. Но ефектът в края на краищата ще е същия.
— Бъдете сигурен, мистър Куейд, че корпорация „СПОМЕНИ“ ще ви осигури лекарска консултация дотогава, докато вие се нуждаете от нея. И в добавка, ако подпишете, че се отказвате от претенции към нас, ще ви изплатим доста голямо парично обезщетение.
— Колко? — Куейд попита почти механично, без всъщност да се интересува. Истинският въпрос бе дали да предпочете познатата и скучна земна реалност, пред тази въртележка от налудничави приключения на Марс. Отговорът сам по себе си би трябвало да е еднозначен, но все още дълбоко в душата го измъчваше споменът за Мелина и за онова другото, до което така и не бе успял да се добере…
— Сто хиляди кредита. Може би и повече.
Лори плесна с ръце и го погледна щастлива.
— Помисли си само, Дъг. Ще можем да си купим къща.
И няма да живеят в противния апартамент на двестотния етаж. Не можеше да се отрече, предложението бе страшно привлекателно. Може би ще могат да си позволят и някоя почивка на морското дъно.
— Разбира се — сякаш потвърди мислите му Еджмар. — Единственото което трябва да направите е да изпиете тази таблетка.
Изведнъж отново го завладя предишната подозрителност. Защо, по дяволите, всичко се свежда до тази таблетка? Но може ли просто да заяви на всеослушание: „Всичко това е сън! Сега ще се събудя! Искам да се върна към реалността и Лори!“ и така да се приключи. И преди, макар и рядко му се бе случвало да излиза с усилие на волята от някой неприятен сън. Сънят просто губеше съдържание и той се пробуждаше. Е, понякога се случваше и обратното, да се събуди тъкмо по средата на някой вълнуващ еротичен сън и да си остане само с ерекцията. Но това май беше доста отдавна, още преди да се срещне с Лори. И все пак смисълът бе същия — щом не може да излезе от съня без символа, защо ще може да излезе с помощта на символа? Защо толкова настояваха да глътне този символ?
— Да речем, че сте прави — заговори Куейд. — И че всичко това е сън — той вдигна пистолета и го опря в челото на Еджмар. — В такъв случай, ако сега натисна спусъка това няма да има никакво значение за теб.