Той бавно започна да натиска спусъка. Ето една проверка, която най-сетне значеше нещо. Ако това не е сън, Еджмар пръв ще се откаже от нея.
— Дъг, недей! — извика Лори.
Но Еджмар стоеше съвършено спокоен. В очите му се четеше единствено загриженост за състоянието на неговия пациент.
— Дъг, за мен това ще е без никакво значение, но последствията за теб ще са направо ужасни. В ума ти аз ще съм умрял. Тогава няма да има кой да те изведе и ти ще останеш завинаги в твоя психотичен свят.
Ами ако това, което докторът твърди е истина? Психозата е болест на ума. Може би всяко негово решение, колкото и дребно наглед, предопределя насоката на развитие на халюцинацията? В такъв случай застрелването на Еджмар ще е израз на неговото подсъзнателно желание да остане в този измислен свят, докато ако изпие таблетката, това ще означава, че иска да се върне към реалността.
— Дъг, моля те, дай възможност на доктор Еджмар да ти помогне! — намеси се Лори.
Куейд стоеше застинал в нерешителност, с пръст на спусъка. Знаеше, че може да го направи — може да пръсне черепа на доктора. Но дали иска да го стори? Ами ако това означава, да заживее вечно в този свят на насилие, убийства и отхвърлена любов?
— Стените на реалността ще се стоварят върху теб — каза Еджмар. — Всичко ще се обърка — ту ще се озоваваш в лагера на бунтовниците, като техен водач, ту ще си дясната ръка на Кохаген и смъртен враг на всички бунтовници. Докато накрая се върнеш на Земята, но вече лоботомиран.
Куейд чувстваше, че е напълно деморализиран. Ако наистина лежи в прекоматозно състояние на Земята, от което не може да бъде изведен, то без съмнение рано или късно ще се наложи да го лоботомират. И тогава ще се превърне в мозъчен инвалид. Никой няма да иска да го гледа. Защото да гледаш инвалид в този суров свят е най-малкото неикономично. Изглежда, не му оставаше друг избор, освен да ги послуша.
— Хайде, стегни се, Куейд — каза с решителен глас Еджмар. — И разкарай тоя пистолет. Имаме работа да вършим.
Куейд свали с известно колебание пистолета. Ако това е сън и той застреля някой, изглежда по-вероятно е в края на краищата да пострада той, а не неговата жертва.
— Чудесно. А сега вземи таблетката… ето така… — Еджмар му подаде таблетката и Куейд я стисна с треперещи пръсти — … и я постави на езика.
Куейд постави таблетката в устата си. Усещането беше съвсем обичайно. Така и трябва да бъде, до сега сънят по нищо не се бе отличавал от реалността.
— И я глътни — продължи Еджмар, сякаш даваше указания на сляп пилот как да кацне.
Куейд се поколеба. Еджмар и Лори следяха нетърпеливо движенията му.
— Хайде, Дъг — подкани го Лори.
Но той сякаш бе парализиран от нерешителност. Ами ако това не е сън? Тогава тази таблетка би могла да бъде някакво свръхмощно приспивателно, или дори отрова.
И в този миг Куейд видя мъничка капка пот да се спуска по челото на Еджмар.
Сякаш решението взе Хаузър. Той вдигна рязко пистолета и натисна спусъка.
Пластичния експлозив в пластичната гилза на пластичния пистолет, изпрати пластичния куршум право в главата на доктора. В следния миг стената зад него бе цялата опръскана в кръв.
Изведнъж кървавото петно на стената експлодира и от взривната вълна Куейд отлетя към насрещната стена. В стената се бе появила огромна дупка. Значи наистина бе сгрешил! Светът от неговия сън се рушеше, точно както бе предсказал доктор Еджмар!
Куейд се блъсна в насрещната стена и се свлече замаян на пода. През дупката нахлуха четирима марсиански агенти и се хвърлиха върху него. Значи сънят не свършваше! Напротив — Марс и реалността от последните дни бяха по-истински от всякога! Измама — всичко е било измама! Надявали са се, че ще могат да го заловят жив и да измъкнат от него всички необходими сведения. Щом са разбрали, че планът с таблетката се проваля, мигом са взели решение за атака. Да, това бе самата истина!
Възвърнал отново предишната си увереност, Куейд се зае да се отбранява. Един от агентите тъкмо се канеше да му постави белезници. Куейд го удари с лакът в челюстта, изви нечия ръка, после ритна друг и усети, че го пускат. Миг по-късно някой го сграбчи за крака. Не използваха оръжия, без съмнение им бе наредено да го хванат жив!
Куейд се хвърли на пода и се претърколи към вратата. Трябваше да се измъкне на всяка цена, да става каквото ще с този проклет сън!
Но някой препречи пътя към свободата. Куейд вдигна очи. Пред него стоеше Лори. Е, щом си го търси. Той понечи да стане и в същия миг крака й се заби в лицето му. Куейд се залюля, поразен не толкова от точния удар, колкото от бясната омраза в очите й. Не искаше да се бие с нея! Стигаше му и това, което стана на Земята.