„Не — помисли си той. — Не Лори. Не моята Лори!“ Тя бе най хубавото нещо в живота му. Умна, красива и страстна компаньонка в леглото. Не можеше да понесе мисълта, че никога вече няма да я прегърне, да види усмивката й, да чуе нежния й глас.
Но от пепелищата на мъката, вече се зараждаше страхотен гняв и жажда за мъст. Това е работа на Хаузър. Този гаден предател, този боклук! Сега вече смъртта нямаше да му се размине, пък дори и това да е последното, което ще стори Рихтер в своята кариера! Само да го пипне, ще му откъсне главата с голи ръце, ще…
Хелм го докосна по рамото и посочи с ръка. Рихтер вдигна глава и видя Куейд и Мелина да се отдалечават по коридора. Той изрева, вдигна пистолет и откри огън, като същевременно се затича след тях. Покрай ушите на Куейд засвириха куршуми.
Проклятие! Той знаеше, че някъде из хотела ще има още агенти, но не бе предполагал, че толкова лесно ще попаднат на Рихтер и Хелм. В този миг всяко едно колебание би могло да означава само смърт. Трябва да бягат и да бягат.
Пред тях се изправи врата с надпис „Изход“. Мелина сграбчи дръжката и я дръпна към себе си. Вратата не подаде.
— По дяволите! — изруга тя.
Двамата продължиха надолу по коридора, право към големия прозорец в дъното. Отвън се виждаше само червеното небе на Марс и прозрачния купол.
— Сега накъде? — попита Куейд като видя, че са в задънена улица.
— Скачаме! — отвърна кратко тя.
При други обстоятелства, Куейд вероятно би се поколебал, но изглежда все още бе замаян от болка и объркан от преследването. Сигурно и с нея бе така. Е, щом ще се скача, поне ще е с нея! Той си спомни съня…
Двамата се хвърлиха едновременно и с трясък прелетяха през прозореца. После се понесоха надолу и пред очите на Куейд като на бавна лента затрептяха нови, неизвестни досега събития от предишния му живот. Да, това, което знаеше наистина имаше значение за човечеството!
Куейд погледна надолу и видя само на пет метра под тях покрив. Мелина, изглежда го е знаела. Хотелът представляваше серия от тераси, построени покрай стената на купола.
Двамата се приземиха на покрива, претърколиха се и продължиха да бягат. Рихтер и Хелм се показаха на счупения прозорец и веднага откриха огън. Само след секунда Куейд и Мелина се криха зад ъгъла.
Зад гърба им се чу шум от падане. Рихтер и Хелм бяха скочили от прозореца. Преследването продължаваше!
Двамата заскачаха от покрив на покрив, като се стараеха да не се излагат на стрелбата на своите преследвачи. За щастие Рихтер и Хелм не бяха точни в стрелбата от движение и само губеха патрони.
Но не след дълго Куейд и Мелина отново се озоваха в безизходица — този път не бяха обкръжени от стени, а от пропасти. Сега накъде?
Мелина се затича с всичка сила към ръба. Куейд я последва объркан.
— Пак ли ще скачаме?
Изглежда, че бе така. Надяваше се, че тя все още знае какво прави. И в този миг видя купола отсреща. Той напъха бърза пистолета в колана. Жалко, че не успя да запази пластичния пистолет, великолепно и не толкова тежко оръжие.
Двамата стигнаха ръба, скочиха през бездната и се вкопчиха в скелето на купола срещу тях. И този път се бяха измъкнали!
Куейд с мъка се задържа и обърна поглед назад. В този миг Рихтер и Хелм стигнаха ръба на покрива. Рихтер вдигна пистолет, готов веднага да стреля, но Хелм отблъсна ръката му и куршумът се заби в покрива, на който стояха.
— Да не искаш да ни убиеш? — изкрещя Хелм.
Рихтер се извърна вбесен и стовари дръжката на пистолета върху главата на Хелм. После отново се прицели. Хелм упорито продължи да се бори с едрия, разгневен мъж.
— Ще пробиеш купола, не виждаш ли? — извика той и блъсна Рихтер.
Да, вярно, Куейд си спомни сцената на космопорта. Куршумът с лекота щеше да пробие купола зад тях, както го бе направил взрива в маската. Рихтер изглежда бе такъв глупак, че първо стреляше, а после мислеше. Нищо чудно, че загинаха толкова невинни хора. Но изглежда най-сетне бе дошъл на себе си, защото втори изстрел така и не последва.
— Между другото — изпъшка Куейд, сякаш двамата тренираха за забавление. — Чувала ли си за корпорация на име „СПОМЕНИ“?
— Дори работех като модел при тях. Защо?
— Просто се чудех — най-сетне нещата започнаха да се подреждат в главата му, макар иначе да цареше пълна бъркотия.
Куейд последва Мелина, която ловко се спускаше надолу по тръбите на скелето. Макар да приличаше на жена за удоволствия, сега се държеше като опитен акробат!
Куейд увисна на една тръба и в този миг пистолета му се измъкна от колана и полетя надолу. Куейд го проследи със съжаление, но нищо не можеше да се направи. Изглежда и Мелина бе загубила нейния някъде по пътя. Сега вече не разполагаха с никакво оръжие.