Междувременно Рихтер и Хелм се спускаха по пожарната стълба на хотела — далеч по лесен и кратък път. Двамата почти едновременно стигнаха земята и веднага се затичаха към тях.
Куейд се огледа. Нямаше къде да се скрият. Затърси трескаво изпадналия пистолет, но не можа да го види в плетеницата от тръби, които опасваха основата на купола, а и нямаше много време. Изглежда отново облаците се бяха сгъстили над тях!
Рихтер, който вече беше наблизо се спря, за да се прицели по-добре. На лицето му цъфтеше злобна усмивка. Очевидно нямаше никакво намерение да взима пленници.
Ненадейно иззад ъгъла се появи една кола и попречи на Рихтер и Хелм да стрелят, като застана между тях и бегълците.
Отвътре им се ухили с изгнилите си зъби таксиджията Бени.
— Искате ли да ви закарам? — попита той.
И двамата се хвърлиха през отворената врата и се претърколиха на седалката, докато колата вече се носеше с пълна газ по улицата.
— Карай в „Последно пристанище“! — извика задъхано Мелина. — Бързо!
Задното стъкло избухна и се разсипа на хиляди парчета. Куейд дръпна Мелина под себе си, за да я запази от летящите във всички посоки стъкла.
— Божичко! — извика Бени. — Вие май сте го закъсали, а? — той не вдигаше крак от газта.
Далеч зад тях Рихтер и Хелм най-сетне се качиха в колата си и се понесоха в бясно преследване.
Бени зави към главния тунел.
— Все на мен ли трябва да ми се случат такива работи? — завайка се той. — Дето имам шест гладни гърла вкъщи!
Бени навлезе с пълна газ в тунела, който се бе проточил през червената пустош. Мелина и Куейд се притиснаха в единия край. Куейд си помисли колко хубаво би било, ако това бе станало при други обстоятелства. Но тъй като не искаше да го разберат неправилно, той внимателно се отстрани.
В този тунел пътят не беше така равен. Колата подскачаше по пукнатините, светлините примигваха ритмично и гумите потракваха. Уу-ууф, уу-уф, уу-уф се чуваше да кънти в тунела. Странно, но това имаше успокояващ ефект.
— Бени, да имаш случайно пистолет? — попита Куейд.
— Под седалката, мой човек.
Куейд затършува под седалката и измъкна увит в омазнен парцал пистолет. Той разви парцала и огледа внимателно оръжието. Пистолетът беше едрокалибрен, в идеално състояние и при това зареден. Биваше си го този Бени!
Той погледна назад. Рихтер се беше надвесил от прозореца на преследващата ги кола. Проехтя изстрел. Огледалото за обратно виждане се пръсна. Рихтер очевидно стреляше доста точно, макар и от такова трудно положение.
Куейд вдигна пистолета, прицели се и стреля. Предното стъкло на колата зад тях избухна.
Колата се поднесе за миг, но Хелм не загуби контрол. Значи не бе успял да го уцели. Една ръка се протегна и започна да чупи останалите парчета от стъклото. Следващия изстрел дойде направо отвътре.
Единственото, което постигна бе че създаде по-добри условия на Рихтер да стреля по тях! Ако се съди по силата на изстрела, вътре разполагаха с нещо доста едрокалибрено. Какво ли им готвеше съдбата този път?
Рихтер стреля. Бронята на таксито отхвърча и се затъркаля с оглушително тракане. Нов изстрел и другата броня я последва. После страничния прозорец. Безсъмнение, Рихтер бе извадил от арсенала нещо по-тежко.
Куейд отвърна на огъня, но сега вече пистолета му не можеше да се мери с нарасналата огнева мощ на противника. Мъжете в задната кола се бяха привели и представляваха изключително трудна цел. Безсмислено беше да стреля по предните гуми на преследвачите — колата на Рихтер беше снабдена с широка и здрава броня. Едва ли дълго ще успеят да ги задържат, Рихтер изглежда разполагаше с цял топ…
Рихтер гръмна отново. Този път отхвърча покрива над главите им.
— По дяволите! — изруга Бени. — Още не съм я изплатил тая кола!
Но лошото изглежда тепърва предстоеше. На следващия завой Рихтер стреля и уцели гумата. Колата загуби контрол, претърколи се няколко пъти и остана да лежи в центъра на площад „Винъсвил“.
Куейд мигновено се ориентира в обстановката и започна да действа, ръководен по-скоро от дремещия в него за подобни случаи Хаузър. Още докато колата се премяташе той сграбчи Мелина и я притисна към себе си, за да я спаси от ударите. После, когато колата замря, той я дръпна и извика:
— Да се махаме! — двамата се изтърколиха през строшения преден прозорец. — Бързо! Бързо! — подканяше ги Куейд. Той се наведе да помогне на омотания в колана Бени.
— Боже мили! — вайкаше се Бени. — Сега ще ме гонят до дупка!
Тримата се втурнаха да бягат и тъкмо навреме. Колата на Рихтер изскочи от завоя и спря с оглушителен вой на спирачки. После двамата с Хелм изскочиха и обсипаха преобърнатата кола с дъжд от куршуми.