Останалите живи бунтовници от схватката в „Последно пристанище“ надничаха предпазливо през изпотрошените стъкла на прозореца. Войниците зад барикадата бяха спрели стрелбата и по всичко изглеждаше, че се готвят за отстъпление. Бунтовниците не знаеха как да разтълкуват действията им.
Малко след като войниците напуснаха района на действие, отвсякъде започнаха да излизат местните жители, които се бяха скрили по време на битката. Всички говореха тихо. Някои имаха объркан вид, други се оглеждаха подозрително. Всички бяха изненадани от спускането на херметичните прегради и просто не знаеха какво ще последва. На площада постепенно се събра доста голяма тълпа, но тя бе удивително тиха. А после ненадейно настъпи гробна тишина.
Перките на гигантския вентилатор, през който се напомпваше въздуха за този сектор бавно замряха. Тишината беше страшна. Лицата на хората се изпълниха със страх. И тогава…
Перките се завъртяха отново! Някой се изсмя облекчено, но смехът му бе прекъснат от ужасено възклицание, когато всички видяха как разхвърляните по улицата хартии полетяха към вентилатора.
Перките на вентилатора се бяха завъртели обратно! Сега те изсмукваха, а не напомпваха въздух във Винъсвил
Куейд забави ход, когато видя, че тунелът се отваря в едно по-просторно помещение. Мелина дръпна висящия от стената фенер и освети стените на залата, които бяха гъсто покрити с ниши.
— Тук са били погребвани първите колонисти — каза тя.
Куейд се огледа. В нишите имаше мумифицирани човешки трупове. Чувал бе за подобни открития, в сухите райони на Земята. Мумификацията зависеше само от климата, а не от някаква специална подготовка на трупа.
Мелина ги поведе през лабиринт от тесни коридори, покрай безброй подобни ниши с мумифицирани трупове. Тя си спомняше първия път, когато бе идвала тук още като съвсем малка, за да се запознае с мястото, където почиват в мир костите на предците й. Тогава майка й я успокояваше с разкази за всеки един от погребаните и от ужасяващи трупове, те постепенно се превърнаха в нейни добри познати.
Всъщност, може би именно благодарение на тези разкази Мелина по-късно избра пътя на борбата. Първите заселници са били смели, корави хора, твърдо решени да превърнат планетата в райско кътче. И всичко е вървяло гладко, докато не са били открити първите залежи от турбиний. После Северния блок хвърлил всичко в добива на стратегическия минерал и жизнените условия на заселниците започнали катастрофално да се влошават.
Но едва след появата на Вайлъс Кохаген положението стана непоносимо. Вайлъс, без съмнение се бе оказал чудовище. Той въобще не се вслушваше в желанията на колонистите. На петициите отвръщаше с арести и направи така, че всяка критика по негов адрес да се наказва със смъртна присъда. И Мелина като другите не можеше да гледа как мечтите на колонистите са разпадат на прах и затова се присъедини към Марсианския Фронт за Освобождение. Реши, че това е единствения възможен начин тези погубени мечти, отново да бъдат върнати на хората.
Мислите й бяха прекъснати от уплашения глас на Бени.
— Чувал съм много пъти за това място — прошепна той.
— Дошли са тук с надежда за по-добър живот — обясни Мелина. — Но надеждите им бяха излъгани, когато на кормилото застана Кохаген. Той ни превърна в мутанти, накара ни да работим като роби на нашата собствена планета и дори не ни позволява да я напускаме. Иска от нас да заплащаме всяка глътка въздух!
Нещо се размърда под пласта забравени спомени в главата на Куейд. Въздух…
— Ние сме като тези негови проклети златни рибки — добави огорчено Бени.
— А колко хубава можеше да стане тази планета досега — продължи Мелина. — Но специалистите на Северния блок стигнаха до извода, че създаването на атмосфера на Марс е икономически неизгодно. Особено ако за целта ще трябва да се отделят средства и техника от добива на турбиний.
Въздух. Куейд се помъчи да задържи асоциацията, която събуждаше тази дума, но тя му се изплъзна. Той реши да погледа миньорите в тяхната работа. Чувал бе, че добивът на турбиний е свързан с доста опасности. Дори се твърдеше, че високия процент мутации на Марс могат да се дължат не толкова на слабото екраниране на слънчевата и космическа радиация, колкото на мутагенното въздействие на самия минерал. Тези слухове бяха стигнали чак до Земята и ако не бяха огромните премии, които се даваха на неоколонистите, никой нямаше да дойде да живее на Марс.