Само че едва след като пристигаха тук, хората научаваха, че ще трябва да похарчат по-голямата част от тези премии за да си купуват въздух. А тъй като мините бяха единственото средство за препитание искат или не, рано или късно всички трябваше да слязат да работят в тях, за да могат да си плащат въздуха. Дори и да подозираха какво ги чака там — нима имаха някакъв друг избор? По-добре бавно мутиране, отколкото мигновена и страшна смърт от задушаване.
Това изглежда бе накарало Хаузър да премине на другата страна. Революцията наистина беше единствения изход за тези онеправдани хора. Но как можеш да се бориш срещу диктатор, който контролира дори въздуха.
— А на Земята никой не го интересува — продължи Мелина. — Докато продължава добива на турбиний, който позволява на Северния блок да поддържа военно превъзходство в стратегическите въоръжения, никой не ще посмее да се изправи срещу Кохаген — тя спря и погледна към Куейд. — Куейд, сега ти си нашата последна надежда.
Куейд не знаеше какво да отговори. Ако можеше само да се добере до тайните, които се криеха в собствената му памет, кой знае, тогава може би наистина ще е в състояние да промени всичко! Но стените, в които бе окована паметта му изглеждаха непробиваеми.
— Ще направя каквото мога — отвърна мрачно той.
Тримата продължиха пътя си из катакомбите, Мелина, зад нея Куейд и накрая Бени.
— Става дума именно за онова, което знаеш — рече Мелина. — Куато знае как да те накара да си го спомниш.
— И какво по-точно трябва да си спомня?
— Ами, доста неща трябва да си спомниш — Мелина се поколеба и го погледна развълнувано. — Може би дори ще си спомниш, че си ме обичал — в гласа й прозвуча такава мъка, че Куейд сведе очи. После я хвана за ръката и я обърна с лице към него. Искаше да я убеди, че е важно това което се крие в сърцето му, а не неговите фалшиви спомени.
— Мелина, послушай ме! — задъхано каза Куейд. — Точно за това Куато не ми е нужен. Там, на Земята, аз те сънувах всяка нощ! Опитали са се да унищожат всичко в мен, но само едно не можаха да победят — чувствата ми към теб. Всяка нощ аз бях с теб, жадувах те, прегръщах те. Може и да са изтрили спомените от предишния ни живот, но любовта ми към теб е непокътната. И така ще е докато съм жив.
Мелина го гледаше с насълзени очи, в които се четеше вяра и обич.
— Значи… значи ти наистина…
— Завинаги! — той се наведе към нея, но още преди да се докоснат устните им, Бени нададе тревожен вик.
Труповете около тях се движеха! Цяла една част от стената на катакомбите се плъзгаше встрани като огромна врата! Зад нея се изправиха няколко въоръжени мъже.
Куейд се напрегна готов за бой, но Мелина сложи ръка на рамото му.
— Всичко е наред — успокои го тя. — Това са свои хора.
Един от бунтовниците пристъпи напред и посочи с ръка към Бени.
— Тоя кой е? — попита той.
— Той ни помогна да избягаме — обясни Мелина.
— Ей, мой човек, не се безпокой за мен — рече Бени. — Аз съм от вас — Бени обви лявата ръка с дясната и дръпна. Ръката изщрака и след това се отдели от лакътя. Беше изкуствена. Отдолу се виждаше деформирано чуканче с няколко атрофирали пръста, подобни на псевдоподи. Куейд наблюдаваше това с известно отвращение, но другите посрещнаха разкритието със задоволство и съчувствие.
След това Бени протегна напред деформираната ръка и сви мъничкото си юмруче. Имаше нещо странно във формата на ръката и когато Куейд се вгледа по-внимателно той видя, че под ръкава на ризата нещо се гърчи стомахът му си сви. Бени дръпна нагоре ръкава и от първата предмишница се отдели втора, която завършваше с дълги, тънки и ужасно бледи пръсти, които бавно се свиваха. Дори и бунтовниците се отдръпнаха при вида на раздвоената ръка, но Бени вече бе спечелил доверието им. Всички бяха убедени, че той е с тях.
— Последвайте ме — рече водачът. Минаха през тесен тунел и влязоха в просторна зала, пълна с бунтовници, които се бяха разположили да лагеруват покрай стените на малко групи. Навсякъде се виждаха купища от оръжие и амуниции, а на отвъдния край на залата няколко души се бяха навели над голяма карта. Останалите бунтовници се хранеха, играеха на карти, почистваха своите оръжия, четяха, спяха, но почти не се чуваха разговори или пък смях. Преобладаваше мрачното настроение.
Куейд поизгуби малко от уважението си към бунтовниците. Без съмнение имаха доста добра организация, но прекалено лесно го бяха допуснали в лагера си. Със същата лекота при тях би могъл да се промъкне някой шпионин и после да предаде в Агенцията важни подробности за броя и разположението им. Най-разумно би било да го упоят, след това да го пренесат тук и ако научат че е агент незабавно да го убият.