Ето защо е била затворена Пирамидалната мина! Куейд почувства, че нещо в него се размърдва. Дълбоко в паметта му бе заровена някаква тайна, по-дълбоко дори от заровения в скованата от студ марсианска земя турбиний.
— И на какво е попаднал? — попита Куейд.
— Ами ти ще ми кажеш — отвърна Джордж. — Преди около година се влюби в Мелина и каза, че преминаваш на наша страна. И тогава ние ти рекохме: „Страхотно! Значи искаш да си на наша страна? Кажи ни тогава какво има в мината?“ Ти отиде да провериш. Така и не те видяхме повече, докато не се появи отново в „Последно пристанище“.
— Сънят! — възкликна Куейд. — Паметта ми! Отидехме двамата с Мелина, после паднах в шахтата и…
Джордж си разкопча якето и го хвърли на облегалката на стола.
— Не знаем дали наистина си паднал в шахтата или са те хванали — продължи той. — Или може би просто ни мамиш. Но ако е това, тогава защо Кохаген толкова държи да те получи обратно? — Джордж поклати глава. — Не. Изглежда, че голямата тайна на Кохаген е затворена в черната дупка, която ти наричаш своя глава. И ние трябва да узнаем какво се крие там.
Куейд се съгласи, че две мнения по въпроса няма. По всичко изглежда, че той не е загинал при падането, а е бил пленен. Но колко ли време се е намирал в този извънземен артефакт преди да го хванат? И какво е научил там? Защото поне в едно бе сигурен — че е научил нещо важно, нещо удивително, нещо по-велико от всичко, което би могло да си представи човешкото въображение. Цяла една глава от живота му липсваше и той си я искаше обратно.
Джордж приседна близо до Куейд.
— А сега, братко мой, слушай внимателно. Куато е мутант. Моля те, бъди така добър да подтиснеш отвращението си.
— Но разбира се — съгласи се Куейд и се приготви за срещата. Сигурно Куато ще е някой мутант с три ръце или зъби по ушите. Важното бе това, което върши.
Джордж разкопча ризата си. Едва в този миг Куейд осъзна, че гърдите му са със странна форма. На пръв поглед изглеждаха доста развити, сякаш пораснали от прекомерни физически натоварвания. Но оказа се, че това е само изкуствен пласт с цвят на плът. Дали това не беше някаква защитна ризница, която да го предпазва от силни удари?
Джордж вдигна ръце и отлепи пластичния слой. Отдолу имаше…
Куейд спря да диша.
От гърдите на Джордж се подаваше мъничка глава!
Сбръчкана и космата, главата беше странна кръстоска между незрял плод и старец. Очите й бяха затворени — тя спеше. Изглежда, че бе оформена само частично, подобно на ръката на Бени. Мутациите по принцип рядко водеха до положителен ефект, в повечето случаи те бяха неудачни — не само грозни но и безполезни. Но тук, в този случай…
Джордж се обърна към Куейд и протегна ръце.
— Да се хванем за ръцете — рече той. И като видя колебанието на Куейд добави: — Побързай!
Макар и с известна неохота Куейд хвана ръцете на Джордж. Опитваше се да запази спокойствие, но близостта с мутанта го подтискаше. А също и това, че е стиснал ръцете на Джордж.
— Оставям ви насаме с Куато — каза Джордж. Той затвори очи и по всичко изглеждаше, че мигновено заспа.
Едновременно Куато завъртя глава, отвори очи и се прозя. Едното му око беше доста по-голямо.
Куато впери поглед в Куейд, после отвори беззъбата си уста и проговори.
— Какво искате от мен, мистър Куейд?
— Същото, което и вие — отвърна Куейд, като се стараеше да запази самообладание. — Да си спомня.
— Но защо?
Куейд беше изненадан. Щом Куато знаеше името му, защо се държеше така, сякаш не знае нищо за неговата мисия?
— За да узная кой съм аз.
— Ти си това, което вършиш — рече Куато. Той млъкна и изглежда остави Куейд да осъзнае смисъла на тези думи. Куейд си помисли, че напоследък основно върши две неща — отчаяно се мъчи да си възвърне паметта и същевременно да оцелее.
— За човек може да се съди по делата му, мистър Куейд — продължи Куато. — А не по неговите спомени — Той впери поглед в Куейд. Очите му бяха толкова странни — едното голямо, а другото — мъничко!
— А сега разкрий мислите си за мен…
Куейд не можеше да откъсне поглед от огромното око на Куато. Имаше чувството, че го хипнотизира. Не след дълго почувства, че започва да изпада в транс.
— Разкрий се… — повтори Куато.
На Куейд му се струваше, че пропада в това око като бездна. После видя отражението си в зеницата. Това отражение започна да расте, да се уголемява, превърна се в глава, после в око, в собствената му зеница и в нея той видя отражението на…