Мелина…
И все пак рисунките бяха дело на извънземните и както изглежда имаха някаква връзка с функцията на артефакта. Но какъв е техния смисъл? Какво изразяват?
Дали тяхното послание не е предназначено за хората?
Той се вгледа по-внимателно. Мъжът и жената гледаха някъде встрани, на лицето им беше изписан жив интерес. Хаузър проследи посоката, в която гледаха. Там, в самия край на кръглата платформа, се виждаше тясна ниша, с размери и очертания на човек.
Само по себе си, това вече му приличаше на покана. Какво ли ще се случи ако пристъпи в тази ниша? Може би нишата е клетка и Хаузър ще остане в нея докато се появят отново създателите на артефакта за да се порадват на уловения прекрасен екземпляр. А после да го подложат на изследванияза за да разберат какво е това Homo sapiens.
Но пришълците очевидно са познавали земната раса и сигурно са знаели как да си уловят екземпляр за изследване, ако имат нужда от такъв. Просто невероятно изглеждаше, че ще построят точно тук, на това място капан за хора.
Той погледна отново към рисунките на колоната. Дали това не бяха изображения на всички същества, с които са се срещали извънземните, при своите бродения из галактиката? По една двойка от всяко, както е било в Ноевия ковчег? Нещо като мемориал, на който всеки който подадне в тази стая, ще може да се познае.
Но защо е необходимо това?
Той се вгледа внимателно в другите рисунки. Повечето бяха неразгадаеми, някои му се сториха смътно познати. Така например, имаше голямо изобилие от Чудовищата с Големи Очи, които години наред отразяваха от страниците на комиксите и киноекраните представата на човечеството за незнайните и страшни обитатели на други светове. Всички те гледаха с огромните си очи към… други ниши, по всичко изглежда предназначени за такива същества.
Едно от съществата беше като кръстоска между гигантски паяк и малка змия. Сигурно и за него някъде имаше приготвено помещение.
След като на Земята не се срещаха подобни същества, нито пък доколкото му беше известно са я обитавали някога, то логично бе да се мисли, че те биха могли да стигнат дотук само след като са прекосили космическите простори. А същества стигнали до стадий да пътуват в космоса едва ли биха попаднали в подобен наивен на глед капан!
Изведнъж Хаузър вдигна глава. Комуникация! Сигурно това са комуникационни съоръжения, всяко едно пригодено за съответния вид. Нещо като телефонна централа, за да могат космическите пътешественици да се обадят у дома, или където им е било необходимо.
Можеше ли да им се довери, на тези древни създатели?
А какво ще загуби?
Хаузър се приближи към нишата, предназначена за хора, поколеба се за миг и после пристъпи вътре.
Заля го бледозелена светлина и нещо тихичко започна да потраква, сякаш се беше включил някакъв механизъм. След това…
Мрежа от комуникационни и търговски връзки се простира из цялата галактика…
Ето значи откъде си спомня това! Някой го е оставил в него, като забравен запис. Но сега всичко си идваше на мястото. Той чуваше и виждаше, но не със своите органи за възприятие, а с ума си.
В далечния край на Галактиката, където силата на черната дупка почти не се усеща, космическият прах се завихря в спирали, от които се оформяха нови звезди. Край някои от тях се появяваха и планетни системи, а някои от планетите дори бяха пригодни за живот. Тези планети бяха перспективни за колонизиране, те биха могли да заемат мястото на онези, които изчезваха в централната част на Галактиката, поглъщани от вълната на хаоса. Опитът показваше, че „засяването“ с живот на тези планети може да ускори процеса на тяхното развитие многократно и бързо да включи нововъзникналите цивилизации в комуникационните и търговски мрежи. По такъв начин се поддържаше равновесието в Галактиката, цивилизациите от централните райони изчезваха в хаоса, но на тяхно място идваха нови, млади цивилизации, които продължаваха да поддържат мрежата. Биологичните и физиологични особености на тези нововъзникващи видове бяха без особено значение — от тях се искаше само да владеят добре космическите технологии и да ги използват правилно.
Една новосъздадена цивилизация обикновено достигаше търговски статус за няколко билиона години, стига разбира се да не бъде пометена от някой природен катаклизъм. Още няколко милиона години бяха необходими за да се измине пътя от първата поява на разумно съзнание до овладяване на междупланетното пътуване като основен метод за търговия и комуникация. И само още няколко хиляди години — за да се установи контакт с други галактически цивилизации — стига естествено в самото начало процесът да е бил заченат правилно. Шансът някоя „незасята“ цивилизация да достигне до подобен статус беше едно на десет, а повече от половината унищожаваха себе си и планетата още някъде по пътя към овладяване просторите на космоса. Много от останалите просто губеха интерес към космическото пътуване и оставаха в трагична изолация. Но при „посетите“ успеваемостта бе почти петдесет процента, в гените им беше заложена амбицията да успеят на всяка цена, въпреки неизменните опасности от войни, недостиг на ресурси, или факторите на случайността.