Но „засяването“ криеше и своите рискове. Макар и рядко, случваше се да бъдат „засети“ видове, които по закона на естествения отбор предварително са обречени на самоунищожение. Цивилизации от такъв тип нерядко заплашваха да използват своите напреднали технологии не за общуване, а за унищожение на други обитатели на Галактиката. Тези цивилизации-плевели предпочитаха да използват насилствени методи за контакт, вместо нормалните търговски комуникационни средства. Хаос вещаеше появата им в космоса, подобен на онзи, който цари на тяхната родна планета и най-често такива цивилизации завършвали с с галактически конфликт и разрушение.
„Така е“ — замисли се Хаузър и в същия миг потокът от информация спря, за да му даде възможност да асимилира наученото, да го пречупи през собствените си представи. „Дай на някое дете пистолет и току виж то започне да стреля по другите деца.“ В това си имаше своя логика.
Ето защо се налагаше да се вземат предпазни мерки и то такива, каквито ще имат ефект. Една подобна предпазна мярка бе да се изчака съответния вид сам да узрее за междупланетно пътешествие и едва тогава да бъде „засят“ с космически разум — тоест споменатия вид трябва да докаже че е в състояние да определя своето развитие и да се справя със заложените в самата природа на това развитие противоречия. Друга предпазна мярка бе да се прикрие истинската същност на „засяването“ за да не може „засетия“ вид да се възползва от това предимство. Третата предпазна мярка не бе уточнена.
От няколко хиляди до няколко милиона години бяха необходими на „засятата“ цивилизация да достигне желаното ниво. Тоест, напълно възможно бе извършителите на това засяване и дори цялата сложна космическа мрежа да е изчезнала до момента, когато „засетите“ цивилизации достигнат необходимия за търговия и общуване стадий. Самият процес на „засяване“ също бе необратим. Изключена беше всякаква възможност за допълнителни корекции. Толкова по-важно и отговорно оставаше първоначалното решение.
Хаузър отново се замисли. Да, човек трябва да помисли за последствията, преди да даде пистолета в ръцете на детето! Особено, ако знае, че след това не ще има възможност да си го върне обратно. Най-добре ще е да го постави на по-висок рафт, за да може детето да го стигне едва на определена възраст, или пък да го замаскира така, че детето да не му обърне внимание. Едва когато порасне и е в състояние да осъзнае смисъла на оръжието, а също и моралните аспекти на неговата употреба, едва тогава ще има право да го притежава.
Макар и не съвсем точна, тази аналогия му се струваше подходяща. Човечеството, до известна степен все още се намираше в своята детска възраст и както изглежда артефакта е невероятно сложно и построено с неимоверен размах извънземно съоръжение. За какво би могло да послужи това съоръжение? Очевидно това не беше космически кораб, макар и това предположение да не беше съвсем невъзможно.
Човечеството бе изпълнило първото условие — то вече познаваше междупланетните пътешествия. Ако успее да разбере за какво служи артефакта, това може би ще е второто условие. И тогава ще остане само третото. Неуточнено? Какво ли би могло да значи това? Че е различно за различните видове? Може би ще успее да разбере по-късно, след като се справи с непосредствено предстоящата задача.
Той се отпусна и остави потока от информация да тече свободно през него. Всеки момент щеше да разбере защо е попаднал тук и още от сега беше ясно, че причината ще надмине всичко, което би могло да роди неговото въображение!
Обичайния курс за развитие на търговска цивилизация минаваше през няколко степени — развитие в рамките на планетата, развитие в рамките на планетната система, „засяване“, разширяване на търговските връзки в галактически мащаб, „засяване“ на нови перспективни раси и накрая оттегляне от цялостния процес, когато цивилизацията бъде всмукана от центростремителните сили на Галактиката. Процесът разбира се не беше унифициран — той търпеше промени както във времето, така и с различните участници в него. Несъмнено, всеки вид можеше да оцелее като колонизира планети далеч от настъпващия хаос и много го правеха. Но в преобладаващото мнозинство, видовете отмираха заедно със смъртта на тяхната система, оставяйки процеса да бъде продължен от по-младите цивилизации.