Хаузър почувства, че го завладява вълнение, дори благоговение. Как би желал да се срещне сега с но’уиняните. Знаеше, че това едва ли ще е възможно, те сигурно са на поне петдесет хиляди светлинни години оттук. Но стигаше му и тази задочна среща. Той прогони разсейващите го мисли и отново потъна в заливащата го информация.
К’ед в момента не се занимаваше с преките си задължения. Двамата с неговата компаньонка М’ла носеха тяхното яйце в люпилното за ритуалното отваряне. Всеки от тях при запознанството бе открил в другия черти, които му се струваха подходящи за унаследяване и това ги бе събрало. Сега предстоеше да разберат доколко прави са били в предположенията си.
Масата на яйцето беше около една четвърт от тази на М’ла и тя бе загубила доста сили и време докато го снесе, но така и трябваше да бъде. Имаше постоянна нужда от работна ръка. Двамата носеха яйцето на смени. Ако поколението им бъде признато за годно, то ще оправдае напълно положените усилия.
Люпилното отделение беше разположено в долната част на съоръжението, в най-защитената част. Да се носи тежкото яйце надолу по стръмно спускащите се пътеки бе доста трудно, възглавничките на крачетата им се плъзгаха по неравната повърхност и трябваше да полагат максимални усилия за да се задържат. За по-лесно прикрепваха яйцето към гърба си с помощта на леплива слюнка. Накрая се наложи да се спускат заедно, като всеки подкрепя един край от яйцето. К’ед вървеше отпред и придържаше с гърба си предната част на яйцето, а М’ла го следваше, прикрепила задния край на челото, между своите сензорни антени.
Докато се смъкнат на дъното и двамата бяха изтощени, но яйцето бе непокътнато. Ако се съди по вътрешните движения яйцето бе напълно готово за излюпване — дали поради сътресението при носене, или поради рязката промяна в атмосферното налягане тук долу.
Двамата родители занесоха своето яйце на кралицата-майка. Тя го докосна нежно с антена и изследва внимателно зараждащия се вътре разум. „Време е“ — съгласи се кралицата. Тъй като притежаваха полу-телепатични способности, но’уиняните можеха да предават само кратки и строго специфични мисли, за разлика от тях напълно телепатичните видове живееха в постоянен и пълен контакт по между си.
„Бихме искали да присъстваме“ — помисли К’ед.
Кралицата се наведе и вдигна тежкото яйце.
„Предполагам, запознати сте с факта, че в този регион едва едно от всеки три излюпвания е удачно?“
„Да“ — потвърдиха и двамата. Високото ниво на радиация водеше до значително зачестяване на случаите от неконтролирани мутации и така щеше да бъде докато не успеят да изградят защитен атмосферен слой. Дотогава, не им оставаше нищо друго освен да живеят дълбоко под повърхността. Независимо от това че се криеха в земята, продължаваше да се ражда увредено поколение. Така например К’ед вече беше опитал веднъж, с Л’ри, но поколението имаше явни белези на мутация и беше унищожено, а елементите му използвани за храна. Но този път, с М’ла, шансовете изглеждаха далеч по-благоприятни.