Отново се намеси Хаузър, с обърканите си мисли. Л’ри? Но това още не се е случило! Изглежда в случая се касаеше за адаптация на собствения му опит както от миналото така и от близкото бъдеще за да може да запомни и възприеме по-лесно имената и събитията, с които го запознаваха. За самия Хаузър, истинските имена вероятно щяха да звучат съвсем различно.
Чуждоземната програма продължаваше да бълва в мислите му своя поток от безценна информация. В сравнение с техниката за имплантация на спомени използвана от земната корпорация, тази на но’уиняните беше като триизмерен стереовизор сравнен с някой старомоден чернобял телевизор. Хаузър отново изпита възхищение.
„Тогава, разрешавам ви да присъствате“ — помисли кралицата. „Но можете само да възприемате, вашите послания ще бъдат блокирани.“
„Разбираме“ — те се отправиха към нишата за наблюдение. Знаеха добре защо ще бъдат блокирани техните послания — за да не се изкушат да подсказват при тестуването на новоизлюпеното.
Двамата се изправиха пред стената на нишата, зад която се намираше люпилнята. Яйцето вече беше внесено вътре и лекичко помръдваше, активизирано от телепатичния подтик на люпилката. Яйцето се залюля, после внезапно се пропука и през образувалия се отвор се показа новоизлюпеното, чието хлъзгаво покритие мигновено започна да съхне под лъчите на изкуственото микро-слънце, което заместваше слънцето от тяхната родна система. Но’уинянската слънчева система се намираше най-малко на сто хиляди светлинни години оттук и нито един от настоящите членове на експедицията не я бе виждал. Всички бяха далечни помотци на първите космонавти. Въпреки това тя си оставаше техен дом. Когато приключат със задачата на тази планета, може би след още сто хиляди години, техните далечни потомци ще могат да се върнат на родната планета. Такава беше заветната им мечта!
Новоизлюпеното беше мъжко и изглеждаше напълно здраво. Холографския преглед потвърди, че не се забелязват видими отклонения. К’ед почувства облекчението на М’ла, първото препятствие вече беше зад тях.
Но сега идваше критичния момент — момента на разпита. За допустими се считаха известни деформации във физическия строеж, но не и умствени разстройства от какъвто и да е характер.
„Какво си ти?“ — стигна до тях мисълта на кралицата.
Новоизлюпеното бавно кръжеше из стаята, като се стараеше да координира движението на своите шест крачета. То отговори незабавно — но’уиняните бяха надарени с генетична памет.
„Аз съм мъжки но’уинянин.“
„Каква е твоята мисия?“
„Да служа на моята раса.“
„Какво означава планетарна трансформация?“
За миг новоизлюпеното се поколеба и К’ед и М’ла се вцепениха. Дали техническите им познания не са били изгубени при кръстоската?
„Това е адаптацията на една враждебна планета към една по-съвместима фаза.“
К’ед и М’ла отново въздъхнаха облекчено.
„Ако разполагаш с необходимите количества азотоводородна киселина и вода по какъв начин ще създадеш атмосфера, която да съдържа приблизително три-четвърти азот и една четвърт кислород?“
Отново настъпи пауза. Тук вече не ставаше дума само за технически познания, но и за умението тези познания да бъдат приложени в практиката. Именно решаването на подобни задачи ще позволи да бъдат преценени умствените способности на новоизлюпеното.
„Разрешен ли е един въпрос?“
„Да.“
„Съществуват ли условия за термоядрена реакция?“
Малкото се справяше чудесно!
„Съществуват.“
„В такъв случай, ще започна с иницииране на контролирана термоядрена реакция — стигнаха до тях първите грижливо премерени мисли на новоизлюпеното. Получената от тази реакция енергия ще използвам за да отделя на съставящите я компоненти азотоводородната киселина — една трета водород и две трети азот. По такъв начин ще разполагам с по три части водород и азот и една част кислород. След това, отново с помощта на термоядрената реакция ще получа от водорода хелий, а съотношението на азота и кислорода ще остане непроменено. Останалия в излишък хелий може да бъде използван по-късно, при друга мисия.“
К’ед и М’ла изпълниха кратък танц на радостта! Той беше успял! Разбира се, отговорът беше даден в доста опростен вид, но какво повече би могло да се очаква от едно новоизлюпено, без никакъв опит от живота във Вселената? С времето ще научи всичко необходимо. Първите два етапа от изпита бяха приключили. Предстоеше последния, но и най-важния тест. Те се напрегнаха отново.