"Обясни тази концепция: (МЕТАФОРА)
Настъпи пауза, през която двамата родители усещаха, че напрежението расте.
Най-сетне антената на новороденото помръдна. След това тялото му се отпусна.
„Не съм в състояние.“
„Защо?“
„Представената концепция е чужда на моята природа.“
К’ед докосна щастлив антената на М’ла. Тяхното отроче беше преминало изпита успешно!
Двамата излязоха от нишата. Едва ли повече щяха да се срещнат с новоизлюпеното, освен ако по-късно то не бъде назначено на работа в района, в който работят и те. Но и двамата бяха горди от свършената работа — бяха създали един истински но’уинянин!
К’ед изведнъж си спомни за чуждата концепция. Какво ли означаваше това? И преди беше срещал нещо подобно, но така и не бе успял да разбере за какво става дума. Изглежда под това понятие се разбираше нещо, което не отговаря на първоначалната представа за него и въпреки това е именно такова. Но в това нямаше никакъв смисъл. Едно нещо или е, или не е. То не може да бъде изразено по какъвто и да било друг начин освен като физично сравнение или математично понятие. И въпреки това тази концепция беше широко разпространена в езика на хората и по всичко изглежда, че те я разбираха. Нищо чудно, като се има предвид примитивния стадий, на който се намираха — с течение на времето сигурно подобни безсмислени понятия ще изчезнат от техния речник. И тогава ще дойде зрелостта. Все пак притесняваше го факта, че същества по-примитивни от него са в състояние да схванат смисъла на концепция, неразбираема за нито един но’уинянин.
К’ед и М’ла вече можеха да се завърнат към своите преки задължения. Може би след време ще им позволят да извършат нова кръстоска — тяхната комбинация се бе оказала удачна. И двамата бяха доволни от това, че са успели да създадат здраво поколение в тази така враждебна за тях среда.
К’ед научи, че го прехвърлят на работа на повърхността. Наближаваше времето за трансформационния тест и се налагаха известни промени в ландшафта. М’ла оставаше на работа в лабораторията за генетично променени растения, които да могат да съществуват в безводните пясъци на тази сурова планета. И двамата ще трябва да носят скафандри, докато завърши проекта — атмосферата на планетата бе крайно разредена за да могат да живеят в нея. Всъщност, ще продължат да носят скафандрите и след появата на атмосфера — защото за тях тя ще е напълно чужда.
С това приключи историята на К’ед и М’ла и последваха картини от самия трансформационен тест. Започна създаването на изкуствена атмосфера по начина, описан от новоизлюпеното по време на изпита. Атмосферата беше богата на кислород и напълно пригодна за човек. На повърхността на планетата се появи вода, след това поникнаха специално пригодените растителни форми. Термоядрения реактор работеше с пълна тяга, за гориво се използваха материали докарани от всички краища на планетата, температурата на повърхността постепенно започна да се покачва и накрая бе фиксирана в допустимите за съществуване на растенията граници — между точките на кипене и на замръзване на водата.
Тестът приключи успешно — без съмнение хората ще могат да живеят на повърхността на тази планета, стига да успеят да активират подготвеното за работа съоръжение. След това но’уиняните изключиха съоръжението и планетата постепенно се възвърна към първоначалното си състояние, освен че водните канали бяха оставили след себе си дълбоки следи по повърхността. Растенията загинаха, а семената им бяха подготвени за разпръсване при активиране на системата, ако разбира се след много много години хората успеят да го направят. Самият акт на активиране беше съвсем прост и се състоеше в извършване на едно точно определено действие. Хаузър веднага бе запознат с това действие. Наистина, извършването му нямаше да е проблем.
Но откъде знаеха, че хората ще са подходящи за галактически търговци? Ами ако вместо това просто разрушат цялата тази сложна, пролежала десетки хиляди години инсталация?
Вместо отговор Хаузър видя трите възможни изхода от настоящата ситуация. Пред очите му се ширна марсианската червена пустиня, с озарената от ярка светлина Пирамидална планина, зад чийто стени се намираше огромния реактор, предназначен да затопли цяла една планета. Първият възможен изход бе съоръжението да бъде използвано за това, за което е създадено — тогава планетата ще бъде трансформирана в един напълно обитаем за човечеството свят, а хората ще получат толкова напреднала технология, че ще могат съвсем скоро след това да полетят из космическите простори и да заемат подобаващото им се място в редовете на галактическите търговци. Вторият изход бе човечеството да продължи по пътя си без чужда помощ, и евентуално да достигне този стадий след доста продължителен период на мъчително развитие. Имаше и още един вариант — реакторът да бъде разрушен и планетата да се превърне в Свръхнова.