Екранът отново бе превключен на познатата му пасторална картина. Лори стискаше в ръка дистанционното.
— Абсолютно прав е — каза тя. — Само дето лунатиците пощуряват при вида на Луната, а не на Марс. На Марс всички са смахнати!
Куейд посегна раздразнено към дистанционното управление, но тя отскочи зад масата и се изсмя.
— Лори, моля те! — викна й той. — Това е важно.
Тя го загледа със стиснати устни. — Целувчица?
Вече бе свикнал с тези нейни игри, които винаги завършваха с физически допир с прекрасното й тяло. Надигна се усмирен, приближи се към нея и я прегърна.
Тя се сгуши в лапите му.
— Миличък… — Лори спря под нескончаемия поток от целувки. — Знам, че ти е трудно да свикнеш с града. Но моля те, направи едно последно усилие — пак пауза — Съгласен ли си?
Куейд се усмихна насила. След последното му повишение, двамата се преместиха още двадесет етажа по-нагоре в градът-кула, което означаваше и известен възход в социално отношение. Лори беше във възторг, но Куейд, израсъл в работническа среда, изпитваше големи трудности в адаптацията към „новия град“. Още повече го дразнеше поведението на Лори в момента — тя всячески се стараеше да отвлече вниманието му от новините. Беше му ужасно интересно какво става на Марс.
Лори най-сетне го целуна. Той се пресегна зад гърба й и потърси дистанционното. Без да прекъсва потока от целувки, той превключи на новините и продължи да ги гледа над рамото й.
В момента говореше Кохаген: "Както вече сигурно сте открили, атмосферата тук, на Марс, е далеч от представите ни за мана небесна. Иначе казано — марсианската атмосфера е пълен боклук. Принудени сме да си правим въздух. И някой трябва да плаща за удоволствието.
Лори най-сетне успя да се откъсне от една на пръв поглед безкрайна целувка.
— Ще закъснееш — сигурно се бе притеснила, че отново му е дошло наум да изпълнят някой сексуален номер и то сега, след като бе положила толкова много усилия за тоалета си. Не беше много далеч от истината.
С известно неудоволствие Куейд разтвори обятията си. Но истинската причина бе, че искаше да чуе новините на спокойствие.
„Така е, — кимна един журналист — но цените ви са почти астрономически. Така например, ако от миньорската заплата се извади данъка за въздух, това което остава…“
„Това е свободна планета — прекъсна го с решителен тон Кохаген. — Щом не ви харесва въздуха, не го дишайте!“
"Мистър Кохаген, — обади се друг — бихте ли коментирали слухът, че Пирамидната мина е затворена, защото при разкопките сте попаднали на някакъв извънземен артефакт? "Кохаген завъртя очи, сякаш бе загубил търпение.
„Боб, — заговори той — ако знаеш как ми се иска наистина да намерим някой извънземен артефакт. Туристическата ни индустрия ще направи бум — репортерите се разсмяха. — но истината е, че отново става дума за гнусна пропаганда от страна на терористите, с цел да се подкопае доверието на хората в единственото легитимно правителство на Марс.“
Новините продължиха с вести от Земята.
Лори го задърпа към вратата. Той се отпусна и се остави да бъде воден, като дърпан от влекач крайцер, към изхода на апартамента. Тя отвори вратата и го изблъска навън.
— Приятен ден — пожела му с мила усмивка.
Куейд също й отвърна с усмивка, целуна я за последен път и се отправи към изхода. Зад гърба му, телевизора обсипваше празната стая с образи от десетина различни програми. Добре че поне не бе превключила на оная досадна горска сцена.
И в този миг в главата му избухна картината на страшна катастрофа — земното небе грееше в огненочервено зарево, огромните сгради пламтяха като факли. Цялата планета бе разрушена от избухване на Нова! Пламнало бе дори слънцето, по-близките до него планети бяха изпепелени мигновенно, а към по-далечните се протягаха дълги огнени езици. Той осъзна ужасен, че е обречен на гибел, заедно с цялото човечество.
Куейд отвори очи. Светът отново бе нормален. Поредния номер на развинтеното му въображение, вероятно повъзбудено от новините за тези загадъчни Нови и Свръхнови. Със Земята без съмнение това не би могло да се случи — Слънцето беше от друг тип.