— Там! — извика Куато. — Върни се… трябва да научим още… там.
Блестящо полукълбо, изпъстрено с най-разнообразни геометрични фигури, които биха могли да значат какво ли не, може би дори карта на космоса, се издигаше в средата на стаята. Отдолу се виждаха множество йероглифи, които не приличаха нито на шумерски, нито на египетски, нито от която и да било друга земна писменост. Написаното беше на езика на но’уиняните и Куейд би могъл да го преведе, но не искаше никой да научи какво точно означава. Усещането, че нещо не е наред продължаваше да го измъчва. Не в самия Куато, но…
— Приближи се — настояваше Куато. Вероятно и той бе видял странната скулптора, ала не можеше нито да прочете надписите, нито да разбере смисъла им.
В средата на блестящото полукълбо се виждаше странно познато релефно изображение — на човешка ръка.
Куато също видя ръката, но изглежда не можеше да разбере какъв смисъл се крие в нея.
— Как се активира реактора? — продължаваше да настоява той. — Съсредоточи се!
Куейд спря вниманието си на ръката и се приближи към нея. Усещаше че нещо го влече натам. И не само усещаше, вече знаеше…
Изведнъж ръката се разтърси. Над главата му се разнесе грохот. Куейд мигновено отвори очи, но грохотът продължаваше. Значи не беше свързан с видението.
От тавана на стаята се сипеше мазилка. Тънички цепнатини плъзнаха по стените и след това се разтвориха в по-широки пукнатини. Една от стените се пропука и изведнъж рухна под напора на огпомна механична къртица за прокопаване на тунели. Куейд скочи от стола и побягна към вратата, Джордж го последва като закопчаваше в движение ризата си. Един от бунтовниците отвори вратата и двамата попаднаха в бъркотията, която цареше в по-голямата зала.
Още една стоманена къртица изскочи през стената и помете налягалите по земята бунтовници. От образувания тунел нахлуха петдесетина войници и веднага откриха огън по вцепенените от изненада и ужас бунтовници. Землекопната машина невъзмутимо пресече залата и се впи в отсрещната стена, където бяха разположени погребалните ниши. Нови и нови войници нахлуваха от тунела. Няколко бунтовници се опитваха да окажат съпротива, но войниците отвърнаха с ураганен огън и ги принудиха да се предадат. Операцията явно беше старателно подготвена и войниците подскачаха като на тренировка.
— Къде е Куато? — извика бунтовникът, който бе отворил вратата. Стаята се разтърси от оглушителна експлозия и всички се хвърлиха на пода. Куейд помогна на Джордж да се изправи на крака и след това се извърна към бунтовника, но той беше мъртъв.
При тях дотичаха Мелина и Бени. Ризата на Джордж бе разкъсана от експлозията и двамата се втрещиха ужасени в сбръчканата глава на Куато. Време за обяснения нямаше.
— Насам! — извика Джордж. Той ги поведе през една тайна врата, от която се излизаше в тесен проход. Няколко войника се опитаха да им пресекат пътя, но Мелина ги покоси с пистолета. Бени и Куейд побързаха да сграбчат оръжията на убитите войници, след което се затичаха по коридора и последваха Джордж през серия от мрачни и зле осветени катакомби. Най-сетне стигнаха до един люк. Куейд остана отзад да пази, докато Джордж, Мелина и Бени се промъкнат през тясното отвърстие. Куейд мина последен и тъкмо затваряше люка, когато отново се разнесоха изстрели — този път зад гърба му!.
Той се обърна тъкмо на време за да види как Бени прострелва от упор сгърченото от болка тяло на Джордж. Кой би могъл да предположи, че предателят е сред тях? Вероятно само Куато, ако се бе постарал да надникне в мислите на Бени. Но погълнат изцяло от онова, което става в главата на Куейд, той бе пропуснал да забележи очевидното. Бени беше използвал Куейд като предпазен щит, за да се добере до Куато.
Преди още Куейд да успее да реагира Бени сграбчи Мелина и опря дуло в челото й.
— Не мърдай! — извика той. Куейд замръзна и Бени се ухили тържествуващо. — Моите поздравления, народе! Заведохте ме право при него.
Куейд сведе глава и огледа неподвижното тяло на Джордж, с надежда да открие и най-малкия белег на живот. Ако Куато успее макар и за последен път да удари Бени с телепатична вълна, ако успее да му отвлече вниманието само за миг, за Куейд този миг ще е напълно достатъчен, да…
— Забрави тая работа, приятелче — обади се Бени. — Свършиха дните на неговите велики предсказания.
Главата на Куато висеше безжизнено. Напълно неподвижна бе и главата на Джордж. Тялото също не даваше никакви признаци на живот.