Мелина не откъсваше от Бени изумен и невярващ поглед.
— Бени, та нали си мутант!
Устата на Бени се сгърчи в неприятна усмивка. Той вдигна изкуствената си ръка и показа скрития вътре предавател.
— Всъщност, това ми е по-скоро за свръзка. Ама и вие, момчета, как не се сетихте да ме претърсите. Дявол да го вземе, измамих дори самия Куато! Може и да е притежавал някои свръхестествени способности, както се твърдеше в мълвата, но иначе не беше кой знае колко умен, а и организацията ви не се оказа на нужната висота. Главата си залагам, че никой от вас не ще успее да се промъкне при Кохаген с такава лекота, с каквато аз се промъкнах във вашия лагер!
Куейд трябваше да признае, че е Бени е прав. Самият той бе забелязал, че бунтовниците не са особено бдителни. Изглежда прекалено много разчитаха на телепатичните способности на Куато и си бяха затворили очите пред една очевидна опасност, което беше ужасно глупаво от тяхна страна. Едва ли биха могли да бъдат наречени професионалисти, след това което се случи.
Но Бени беше истински професионалист. Той заговори отново с неприятен блясък в очите:
— Съжалявам, Мел. Но както вече ти казах, в къщи ме чакат пет гладни гърла.
— Пет? А какво стана с шестото? — попита Куейд.
Бени се ухили доволно.
— Абе, човек. Не разбираш ли, че се шегувам. Та аз дори не съм женен — внезапно гласът му стана заповеднически. — А сега си вдигнете шибаните ръце. По-бързо!
Каква драстична промяна — от величието на извънземните, към човешкото падение! Изглежда но’уиняните са били напълно прави в подозренията си, за достойнствата на зараждащата се човешка раса. И докато на власт са хора като Кохаген, тези подозрения ще бъдат напълно оправдани.
Куейд вдигна ръце. Като се прикриваше зад тялото на Мелина, Бени приближи към люка и го ритна с крак. Куейд внимателно следеше всяко негово движение, готов да се възползва от първата грешка, но Бени бе не по-малко предпазлив от него. А и в ръцете му беше Мелина — всеки опит за атака за нея означаваше смърт. Бени знаеше, че Куейд държи на нея. В края на краищата той беше с тях от самото начало на гонитбата.
В този момент до ушите на Куейд стигна слабо, мъчително хриптене. Идваше от устата на Куато. Той се наведе за да чуе по-добре какво му казва умиращия.
— Куейд…
— Назад, Куейд! — изрева предупредително Бени.
Куато заговори отново с мъка.
— Активирай реактора… освободи Марс — Бени стреля огън и Куейд отскочи назад. Няколко куршума се забиха право в челото на Куато. Мелина изпищя ужасено, но Бени й запуши устата. Куейд вдигна глава и видя пред себе си Рихтер, насочил към него автоматична пушка.
— Хайде, опитай се — каза Рихтер. — Моля те.
Куейд го гледаше с изпепеляваща омраза. Но беше безпомощен. Чувстваше, че вече няма сили, че е изгубил всякаква надежда — предателството на Бени, избиването на бунтовниците, смъртта на Куато — всичко това му дойде твърде много.
Двамата с Мелина бяха оковани, след което ги захвърлиха в една от землекопните машини.
— Съжалявам — каза й Куейд, като се мъчеше да надвика рева на машината. — Ако не бях аз, Бени никога нямаше да успее да се добере до Куато.
— Аз съм виновна! — прекъсна го Мелина. — Аз те заведох. В началото си помислих… уплаших се, че ти… ти си…
— Че аз съм предател — помогна й той. — Зная. Не помня почти нищо от предишния ни съвместен живот, но предполагам, че за мен това просто е била една задача. Когато полетях в бездната, изведнъж осъзнах че те обичам. Може би затова все тази картина се връщаше в сънищата ми. Тогава те видях за последен път. Предполагам, че Кохаген не е знаел нищо за това, или пък е смятал, че след имплантацията излишните спомени ще бъдат изтрити. И наистина, почти нищо не помня от предишния ми живот, но най-важното — любовта ми към теб е непокътната.
— И аз не можех да те забравя — рече тя. — Не знаех дали трябва да ти вярвам, но подсъзнателно…
— Имам чувството, че сме създадени един за друг, колкото и повърхностно да звучи това. Но знаеш ли, преди да ме заловят в шахтата, аз съм успял да науча доста важни неща. Не си спомням добре какво точно е станало, но помня посланието на извънземните.
— Кое?
— Посланието на но’уиняните. Това е могъща извънземна търговска цивилизация. Съоръжението е тяхна работа, построили са го преди много много години за нас. Ако разбира се дорастем до него. Което, както ми се струва, няма да стане скоро. Но… — той се сети за нещо друго и замълча за миг. — Да знаеш нещо повече за азотоводородната киселина?
Мелина сбърчи вежди, докато машината се друсаше по неравния път.
— Безцветна, отровна, силно експлозивна течност. Случи ми се веднъж да я подуша. Ужасно гадно нещо!