— Но какво ще стане ако се използва в планетен мащаб? Искам да кажа, ако бъдат освободени наведнъж хиляди тонове?
— Ще сме като в пъкъла! Защо?
— Пришълците — те смятат, че от нея може да се получи въздух. Искам да кажа, при взаимодействие с водата. Възнамеряват да стопят ледовете и след това да свържат двата компонента в неимоверна по размери реакция. Честно казано, не ми е много ясно как ще стане това — не съм химик. Виждаш ли някакъв смисъл в тази работа?
— И аз не разбирам от химия, но струва ми се, че подобна мисъл може да дойде само в главата на едно извънземно!
— Но ако разполагаме с невероятно сложен комплекс, създаден от една далеч по-развита от нашата цивилизация, тогава не би ли било възможно да се свържат в една обща реакция продуктите на азотоводородната киселина и водата за да се получи въздух? За разтопяване на ледовете ще се използва енергията на свръхмощен термоядрен реактор.
Тя поклати глава.
— Ще трябва да попитаме някой, който повече разбира от тези работи. Честно казано, всичко това ми звучи налудничаво.
Куейд въздъхна. Може би наистина беше налудничаво. Но така или иначе, то беше в ума му. Надяваше се, че извънземните знаят какво правят.
Машината излезе на повърхността и продължи. Сигурно ги отвеждаха при Кохаген. Куейд не очакваше срещата да е кой знае колко приятна.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ОТЧАЯНИТЕ
На следващата сутрин, все още оковани, съкрушени от провала, но иначе недокоснати с пръст (за изненада на Куейд) те бяха отведени в кабинета на Кохаген. Куейд очакваше Рихтер да се възползва от предимството и да излее гнева си върху него, въпреки забраната на Кохаген, а освен това се опасяваше, че участта на Мелина може да е по-тежко от неговата — какво всъщност можеше да очаква една беззащитна жена (и то хубава) попаднала в ръцете на такива главорези. Не само че нищо не се случи, но двамата получиха храна и дори им дадоха възможност да се поизмият, а след това ги оставиха да спят (макар и под контрола на мониторите). И двамата избягваха да говорят — всяка тяхна дума би могла да бъде използвана срещу тях и другите бунтовници. Така че прекараха нощта в тревоги, но не толкова зле, колкото очакваха.
Лошото тепърва предстоеше. Пазеха ги за личния разпит на Кохаген и Куейд знаеше добре, че диктаторът няма да подбира средствата за да постигне своята цел. Рихтер беше само един главорез — брутален, но лишен от всякакво въображение. За разлика от него Кохаген беше благороден убиец, далеч по-опасен защото предпочиташе насилието само в най-изтънчените му форми.
„Иди и разкажи за видяното на твоите събратя…“
Да каже на Кохаген? Никога! Кохаген не се вълнуваше нито от просперитета на човешката раса, нито пък от галактическото съдружие. Единственото, което го интересуваше беше неговата пълна и безгранична власт над колонията Марс, или казано накратко интересуваше го само Вайлъс Кохаген. В наследството, оставено им от но’уиняните се криеше мощ непозната досега на човечеството и тя в никакъв случай не биваше да се концентрира в ръцете на един зъл диктатор.
Куейд беше готов на всякакви мъчения, но твърдо бе решил да не предава тайната. Кохаген едва ли подозираше за командния център в сърцето на извънземния комплекс, единствено Куейд бе имал възможността да се добере до него и вероятно не без помощта на самите пришълци. Ако трябваше да бъде точен, не той а Хаузър беше този, който успя да се добере до центъра, по поръчка на бунтовниците, за да разкрие тайната на подземното съоръжение. Направил го бе и заради Мелина. За да й докаже, че я обича, че е готов на всичко заради нея, за да спечели доверието й. Не, каквото и да става, той няма да издаде посланието на но’уиняните!
„Нека знаят, че изборът остава за тях.“
Два пътя стояха пред човечеството — или да игнорира съществуването на комплекса, както бе правило досега, или да изучи тайните му и след това да го използва за онова, за което го бяха създали но’уиняните. Всякакви други опити щяха да доведат до незабавното му разрушение. Куейд си спомни изображението на Свръхнова, което грееше в оная част на посланието, в която се споменаваше тази възможност. Свръхнова — пламтяща звезда, по-скоро дори космическа експлозия, разрушаваща всичко наоколо. Енергията за взрива сигурно ще дойде от подземните залежи на азотоводородна киселина, мощната вълна в миг ще помете марсианската колония. Това бяха двата възможни избора — или да използват съоръжението, или да го разрушат. Но попадне ли това знание в ръцете на Кохаген пътят ще е е само един — диктаторът ще се възплозва за да усили властта си над хората, да я разпространи над цялото човечество, да превърне всички във свои роби. Ето това вероятно не бяха предвидили пришълците, защото техния морал изключваше подобни действия. За тях едно нещо или го имаше, или го нямаше, напълно неразбираеми бяха човешките представи за „метафоричност“ и двойствеността на човешкия морал. Но’уиняните се придържаха към своята генетична памет, а на света гледаха обективно, без излишна емоционалност. Умееха да ценят истината.