„Нека знаят, че изборът остава за тях.“
Ето това беше смисълът на посланието. Предаването беше извършено — на първия, който попадна в командната стая на комплекса — и сега решението оставаше за него. Той беше техният емисар и твърдо бе решил, каквото и да става, да изпълни мисията си с чест. Мечтаеше неговата раса да израсне до статуса на галактически търговци, да бъде равна с другите разумни и цивилизовани раси в Галактиката. А за целта първо не биваше да издава своята тайна на Кохаген, защото това би означавало разрушаване на извънземния комплекс. Готов бе да даде живота си и дори живота на Мелина за тази идея. Знаеше, че и тя би постъпила като него. Не й издаде тайната, за да не я подлагат на мъченията, които го чакаха.
Мелина! Ами ако Кохаген започне да я измъчва в негово присъствие? И сигурно така ще направи, стига да реши, че това би имало смисъл. Ще издържи ли Куейд, ако това стане?
Имаше само един отговор — трябва да издържи.
Може пък да имат късмет и Кохаген да не предполага, че са научили нещо важно за артефакта. Със сигурност не се е досещал, когато е наредил да вкарат имплантата на Хаузър и да го прехвърлят на Земята под друго име. Не знаеше и предателят Бени, иначе не би застрелял Куато. А и самият Куато не успя научи много — освен, че комплекса служи за създаване на атмосфера и мястото откъдето се активира. Там някъде настъпи краят!
Вратата се отвори и мислите на Куейд бяха прекъснати. Няколко души внесоха едно отпуснато тяло и го стовариха на масата. Това беше трупът на Джордж, на корема безжизнено се полюшваше сбръчканата глава на Куато.
Кохаген сведе поглед към трупа.
— Значи това бил великия бунтовник! — възкликна той.
Рихтер и Бени, които стояха от двете страни на Куейд и Мелина се ухилиха презрително. Очевидно бяха доволни от постигнатото. Най-сетне бяха разкрили тайната на митичния водач на марсианските бунтовници и го бяха унищожили заедно с неговата организация.
Куейд зърна с крайчеца на окото си Мелина да потреперва. Изглежда все още се обвиняваше за това, че лично бе завела Бени в скривалището на Куато. Но как би могла да знае, че Бени е предател? Та той през цялото време беше на тяхна страна, биеше се за тяхната кауза, помогна им да избягат. Бени беше професионалист — това обясняваше всичко. Ако въобще някой има вина това е Куейд, или по-точно скрития под повърхността Хаузър, който не бе успял да разпознае друг професионалист, когато се бе изправил срещу него.
Кохаген се приближи и огледа с отвращение главата на Куато.
— Нищо чудно че се е крил толкова дълго — намръщи се той. После се обърна и кимна на мъжете, които вдигнаха трупа и го изнесоха. Един от тях се забави за да избърше масата от кръвта. Кохаген беше маниак на тема чистота — дори най-малкото петънце беше в състояние да го докара до бяс.
Той се приближи към седналия в креслото Куейд и го потупа по рамото.
— Е, моите поздравления, Куейд — произнесе тържествено диктаторът. — Ти наистина си герой.
— Майната ти — отвърна кратко Куейд.
Колкото и странно да бе, Кохаген не изглеждаше обиден или разгневен от този отговор. Той се усмихна лъчезарно.
— Не бъди скромен, де. Куато е мъртъв, бунтовниците са почти напълно унищожени и всичко това благодарение на теб.
Мелина извърна глава и загледа Куейд с невярващ поглед. Само за миг Кохаген бе разклатил доверието, което Куейд бе успял да си изгради отново и то с такива неимоверни усилия.
— Лъже — опита се да я успокои Куейд. Знаеше, че и двамата ги чака смърт, но не искаше да се разделят така.
Кохаген се обърна към Мелина.
— Не трябва да го виниш, скъпа. Той не е знаел какво прави — диктаторът се усмихна. — В това се крие цялата работа.
Мелина го погледна объркана, но този път и Куейд беше объркан. За какво говореше той?
— Виждаш ли, Куейд, покойният мистър Куато имаше невероятната способност да разкрива всички наши шпиони — продължи Кохаген. — Не знаехме дали е телепат, или има някакви други способности. Нито един от нашите хора не бе успял да се доближи до него. Затова двамата с Хаузър решихме да създадем теб — най-законспирираният от всички шпиони.