— Лъжеш — прекъсна го Куейд. — Хаузър се е обърнал срещу теб.
— Точно това искахме да си мислиш. Всъщност, Хаузър доброволно се подложи на процедурата по изтриването на паметта и имплантацията. Направи го веднага след първия безуспешен опит да се добере до Куато. Тая мръсна курва — Кохаген кимна към Мелина, която в отговор понечи да му се изплюе в лицето, но я задържаха — категорично отказваше да го заведе в катакомбите. Отведе го направо в Пирамидалната планина, в изоставената шахта, за която почти нищо не се знае. След като Хаузър пропадна в шахтата, тя се върна в бара, без да се яви на доклад при Куато. Всичко се оказа напразно, просто не бяха се доверили на Хаузър. Или не напълно. Трябваше да измислим някакъв начин да ги убедим във верността му към революцията.
— Защо изопачаваш всичко? — попита отвратен Куейд. Той посочи с окованите си ръце към Рихтер. — Той се опитва да ме убие от момента, в който напуснах корпорация „СПОМЕНИ“. Също и Хари и Лори, докато бях на Земята. Ако бях такъв, за какъвто ме представяш едва ли някой ще си прави труда да ме премахне. Напротив.
— Рихтер не беше посветен в операцията — отвърна Кохаген. — А другите действаха по негово нареждане.
— Тогава защо съм още жив?
Кохаген го погледна с известно уважение и гордост.
— Защото те не са от твоята класа. А и ние ти помагахме с каквото можем. Бени например…
Бени се поклони подигравателно на Куейд.
— За мен беше удоволствие, мой човек.
— Приятелят, който ти даде куфарчето — продължи Кохаген. — И то свърши доста работа, ще трябва да признаеш.
Куейд все още не можеше да повярва.
— Номерът ти не ми минава. прекалено хитро е за да е истина.
— Чак пък прекалено! Ако не беше пообъркал работата с тая корпорация, досега да сме ти върнали истинската памет. Стивънс загина при опит да те проследи от хотела. Междувременно Рихтер направи всичко възможно да провали този така грижливо замислен план — Кохаген хвърли гневен поглед на Рихтер и той наведе засрамено глава. — Чудно ми е още как успяхме.
Куейд сведе глава, под впечатленията на чутото. В думите на Кохаген имаше логика. Да предположи, че Хаузър наистина е бил агент на Кохаген. В такъв случай, след първия неуспех с Мелина, той положително ще търси някакъв друг начин да се добере до Куато. Най-напред, трябва да се отърве от несполучливо изиграната роля. И така, Хаузър инсценира падането си в шахтата и „залавянето“ от хората на Кохаген. Този толкова често повтарян сън всъщност е бил последния му съзнателен миг, преди да бъде поставен имплантата.
И все пак, две от последващите събития са се оказали абсолютно непредвидени. Първо — той е осъзнал, че наистина обича Мелина, че това за което се е преструвал е действителност — и след това е попаднал на посланието на но’уиняните. Две малки събития, които обаче променяха всичко!
Нерешен оставаше само въпросът защо се е съгласил да бъде изпратен на такава опасна мисия (дори ако се изключат непредвидено активните действия на Рихтер), след като едно от последствията ще е залавянето на жената, която обича и разкриването на тайната на комплекса? В това вече нямаше никаква логика! Може би все пак беше прав и Кохаген е измислил тази басня за да го обърка! Поредната примамка, на която да се хване, за да издаде скритата в него тайна. Дали Кохаген се досещаше за невероятните възможности, които дремеха скрити в подземния комплекс? Каквото и да става, Куейд бе твърдо решен да не издава нито дума.
— Ще трябва да ти призная нещо, Кохаген — рече той, сякаш се предаваше. — По-големи лъжи не съм чувал през целия си живот.
— Разбирам недоверието ти, Куейд. Но тук има един наш общ приятел, който ужасно иска да си поговори с теб.
— Не ми казвай кой е — прекъсна го Куейд. — Чакай, остави ме да се сетя.
Кохаген включи видеофона. На екрана се появи Хаузър, в същите дрехи, с които го бе видял първия път да му предава своето послание.
— Здравей, Куейд — рече Хаузър. — Ако слушаш това послание, това означава че Куато е мъртъв и че ти си ни завел при него. Знаех си, че няма да ме подведеш — той се изсмя и в смеха му имаше нещо грозно, нещо неприсъщо на Куейд. — Съжалявам за всички ужасни премеждия, през които те накарах да преминеш, приятел, но такава ми е работата. Не се сърди, не забравяй, че не си нищо повече от една програма.
С това сякаш беше сразена и последната защитна преграда на Куейд. Значи истина бе — Хаузър бе извършил всичко това доброволно! Но защо? Защо е предал Мелина и…?
— Бих искал да ти пожелая щастие и дълъг живот, братко, но опасявам се, че пожеланията ми няма да се сбъднат — продължи от екрана Хаузър. — Разбираш ли, тялото в което се намираш в момента е мое и аз… — Хаузър вдигна извинително рамене. — Искам си го обратно.