Куейд почувства, че го побиват тръпки. Щом неговата личност е била създадена, значи тя може да бъде изтрита. И в тялото отново ще се намести злодеят Хаузър!
— Не искам да ме мислиш за дребнав — продължаваше подигравателно Хаузър. — Но истината трябва винаги да възтържествува, а истина е че аз бях пръв в това тяло. И така, adios amigo и благодаря, че се запази жив за мен — той се усмихна с великодушната усмивка, с която победителят награждава своя сразен враг. — Кой знае? Може и да се срещнем в някой сън?
Видеопосланието свърши.
Куейд не откъсваше шокиран поглед от Мелина. Тя изглеждаше не по-малко объркана от него, след научи, че и двамата са изиграни.
И все пак оставаше нерешен един въпрос — за любовта на Хаузър към Мелина. Ако наистина я обича, тогава защо прави всичко това? Ами посланието на но’уиняните…?
Куейд изведнъж се досети. Хаузър е разбирал добре, че не бива да информира за посланието Кохаген — въпросът е бил как да спаси Мелина? Като човек на Агенцията Хаузър не си е правил никакви илюзии — знаел е, че рано или късно тя ще попадне в ръцете на диктатора. Ето защо е измислил план, който не само предвиждал Мелина да бъде оставена на свобода, за да може Куейд да се свърже с нея, но и той самият да се подложи на имплантация, при която наученото в шахтата ще се скрие някъде в дълбините на подсъзнанието — възможно най-далеч от Кохаген! Докато попадне на хора, които заслужават да научат тайната.
И така планът бил така замислен, че да реши и двата проблема. А Кохаген налапал примамката и сам му помогнал да скрие свръхценните знания, за които би дал мило и драго. Хаузър се е надявал, че Куейд ще успее да си спомни за посланието преди да заведе Кохаген при Куато. И за малко така да стане.
Съвсем за малко.
Наближаваше момента да възвърнат паметта на Хаузър и със сигурност по време на процедурата ще открият тайната. При въвеждането на имплантата обикновено не се преглеждаха подлежащите спомени, те просто биваха подтиснати. Беше като да запишеш нещо на видеодиск — никой не го интересуваше какво има отдолу. Но за да се възстановят старите спомени ще трябва да бъдат прегледани внимателно, за да се избегнат възможните противоречия. Никакви тайни не можеха да останат скрити!
Кохаген едва ли предполагаше, че след успешното унищожаване на бунтовниците го чака нещо още по-приятно! Нещо за което не е мечтал. Добре замисления план на Хаузър се изправяше пред безнадежден провал.
Проклятие!
Най-лошото беше, че Мелина никога няма да узнае за тайния план на Хаузър. Кой знае защо за това го болеше повече, отколкото за проваления замисъл.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
БЯГСТВОТО
Куейд и Мелина бяха завързани за кресла, които много напомняха на познатото на Куейд кресло от клиниката за имплантация на корпорация „СПОМЕНИ“. През цялото време Куейд беше нащрек и търсеше най-малката възможност за бягство, но агентите нито за миг не им свалиха белезниците. Пък и дори да беше успял да се освободи, Мелина щеше да е в ръцете им като заложничка.
Куейд се замисли за възможните последствия от предстоящата дезимплантация. Каква бе вероятността техниците да осъзнаят важността на получените сведения? Съществуваше ли поне малка възможност Хаузър да дойде на себе си с непокътната в паметта тайна? Съмняваше се. Самият апарат вероятно ще алармира техниците още в мига, в който срещне нещо необичайно, да не говорим че при среща с извънземния имплантат тази аларма ще е стократно по-силна. Но какво да стори, така завързан и безпомощен?
Кохаген наблюдаваше как докторът и неговите шестима асистенти се приготвят за процедурата по репрограмиране. На Мелина вече й бяха включили венозна система. Куейд се напъна отчаяно, докато въвеждаха иглата във вената, но борбата изглеждаше безсмислена. Не го беше страх от манипулацията, нито от това, че ще загуби личността си. Страхуваше се от онова, което щеше да последва. И което изглеждаше неминуемо.
— Отпусни се, Куейд — обади се Кохаген. — Ще ти хареса да си Хаузър.
— Мисля, че по-скоро ще ми се гади — отвърна той. Хаузър беше виновен за да се стигне до тук — той бе изложил на риск Мелина, посланието на но’уиняните и благодарение на него беше унищожен Марсианския Фронт за Освобождение. Може би беше прав да го презира.
— Прав си — отвърна Кохаген. — Но затова пък си има голяма къща и „Мерцедес“. Ти харесваш Мелина, нали? — той хвърли поглед към красивата жена, която се намръщи от тази проява на внимание. — Е, ще можеш да си я чукаш всяка нощ. Защото тя ще е жената на Хаузър. И не само това — ние ще я програмираме да бъде вярна, добра и смирена — каквато трябва да бъде жената.