Куейд и Мелина се спогледаха ужасени. Куейд си помисли, че ако е искал някога такава жена, вече я е притежавал в лицето на Лори, която бе изиграла великолепно ролята си. Но още тогава, под пълното въздействие на имплантата, той не изпитваше нищо друго освен влечение към нея и всяка нощ сънуваше своята истинска любов — Мелина. Защото харесваше истинските жени — силни и независими. Знаеше че тя отвръща на чувствата му. Че винаги е готова ма му прости, ако в нещо сбърка. Мисълта, че вместо тази жена ще има някаква послушна кукла направо го отвращаваше. Сигурно по същия начин се чувстваше и самата Мелина — за нея това би означавало предателство към всичко — чувствата й, каузата, за която се бореше. Да, тя също бе играла ролята на курва, но това не беше нищо повече от една роля. Но как ли се чувстваше сега, когато тази роля заплашваше да се превърне в доживотна присъда? Сигурно би предпочела да бъде лоботомирана и до известна степен точно това я чакаше.
Видеофонът внезапно иззвъня. Един от агентите побърза да го включи и след това се обърна към Кохаген.
— Сър, за вас е.
Кохаген се изправи с досада пред екрана, от който го гледаше смирено някакъв техник, изправен пред стена от прибори и индикатори.
— Какво има? — изръмжа Кохаген.
— Сър, — заговори техникът — кислородът в сектор Г наближава долна граница. Ще има ли нови разпоредби?
— Засега не — отряза Кохаген.
— Едва ли ще издържат повече от час, сър — рече техникът.
Кохаген натисна няколко копчета и на екрана се появиха три различни гледни точки от улиците на Винъсвил — сектор Г. Навсякъде се търкаляха задъхани, борещи се за всяка глътка въздух нещастници — по тротоарите, пред вратите, под прозорците. Мелина извърна глава, неспособна да гледа, а Куейд яростно сви мишци. Как искаше да е свободен в този миг! Да може да спре този вманиачен диктатор.
Кохаген отново извика на екрана техника.
— Значи всичко ще свърши съвсем скоро — каза той и изключи връзката.
— Не бъди такъв мръсник, Кохаген! — извика Куейд. — Дай въздух на хората!
— Скъпи приятелю, само след няколко минути ще загубиш всякакъв интерес към тези хора — Кохаген се обърна към доктора. — Започвай.
Докторът нагласи шлема на главата на Мелина. Тя рязко дръпна глава, но веднага я сграбчиха още по-здраво.
След това докторът се приближи към Куейд и внимателно постави шлема на главата му. Рихтер, който стоеше наблизо се наведе към доктора.
— А-хм, извинете, докторе, когато той отново се превърне в Хаузър ще си спомня ли за събитията в тази стая?
— Нито миг — увери го докторът.
— Мерси — Рихтер замахна и удари всичка сила Куейд в лицето.
Причерня му пред очите. Окото му със сигурност щеше да се подуе, а много бе възможно да има и сътресение, но най-вече го заболя от собствената му безпомощност. Той погледна към Рихтер, който се усмихваше доволно.
— Ти си бил голям смелчага — подхвърли подигравателно Куейд.
Кохаген дръпна настрана Рихтер.
— Съжалявам, Куейд. Но всичко съвсем скоро ще свърши и ние пак ще си бъдем приятелчета.
По-скоро би станал приятел с някой отровен скорпион. Но не това го тревожеше, а как да скрие посланието на но’уиняните.
Докторът включи имплантатора. Разнесе се пронизително пищене, като от зъболекарска машинка в старите филми на ужасите. Кохаген се намръщи и излезе от лабораторията. Рихтер го последва. На прага Кохаген спря и погледна към Куейд.
— Между другото, довечера в къщи ще има празненство. Защо не прескочите с Мелина, да кажем около девет?
Куейд стисна зъби и не отговори.
Кохаген се обърна към доктора.
— Док, ще бъдете ли така добър да му напомните?
— Мм-хъм — отвърна замислено докторът, погълнат от сложната настройка на апарата.
Рихтер помаха с ръка.
— Ще се видим довечера.
И сигурно ще се преструва, че не знае защо окото на Хаузър е оттекло. Може и да попита за причината. Какъв лицемер, но това едва ли беше единствения му недостатък!
Кохаген и Рихтер най-сетне излязоха. От имплантатора се носеше някакво пронизително скърцане, но още по-неприятна бе мисълта за онова, което предстоеше да стане. Имаше чувството, че се готвят да му изрежат част от мозъка и да я заменят с мозък на някой вмирисал се в моргата труп.
Изглежда двамата с Мелина бяха решили да не се дават така лесно. Те съсредоточиха всичките си умствени сили и се приготвиха да отхвърлят имплантата, дори ако имаше най-малка възможност за това. Ала бяха изправени срещу далеч по-могъщи сили от техните. Куейд отново сви мускули, но презрамките, които държаха ръцете и краката му не поддадоха.